Агенция Франс прес

Преследвани малцинства, арестувани дисиденти, изтезавани затворници – такива критики на евродепутатите за нарушения на правата на човека по света често предизвикват остри реакции от засегнатите страни, макар и самите европейци да им обръщат твърде малко внимание.
Европейският парламент има съвсем слаби правомощия в областта на външните работи, които си остават запазена територия за правителствата на страните от ЕС. "Резолюциите" му за правата на човека обаче, които често се приемат в почти празна зала и при всеобщо безразличие в Европа, понякога предизвикват дипломатически бури. "За чужденците Европейският парламент говори от името на целия Европейски съюз", казва британският евродепутат социалист Ричард Корбет в обяснение на тази разлика във възприемането.

Пътеводна звезда

ЕС, макар и "да няма дипломатическа сила, е смятан за пътеводна звезда. Той е възприеман като велика сила, която притежава и морална сила. Той е другият глас на Запада" заедно със САЩ, заявява френският му колега Жил Савари.
Така например когато през януари 2008 г. ЕП се готвеше да гласува текст с настояване да бъде освободен Айман Нур, бивш съперник на египетския държавен глава на президентските избори през 2005 г., Кайро привика посланиците на ЕС, а египетският парламент заплаши да прекъсне отношенията си с ЕП. Резолюцията въпреки всичко бива приета, което накара Египет да отмени предвидена за след няколко дни среща с Европейската комисия.
През юли 2007 г., а след това през октомври 2008 г., по същия гневен начин реагира Ханой, който увери, че евродепутатите "не са схванали правилно положението" във Виетнам, като са осъдили "системните нарушения" на правата на човека там.
Китай пък изрази гняв по няколко повода – когато ЕП постла червения килим за Далай лама през декември или когато призова европейските лидери да не присъстват на церемонията по откриване на Олимпийските игри в Пекин миналото лято.
"Изразяваме силното си недоволство от решението на Европейския парламент да присъди въпреки многократните ни възражения такава награда на престъпник, който лежи в затвор в Китай." Така протестира Пекин през октомври 2008 г., когато евродепутатите дадоха на опозиционера Ху Цзя малко известната в ЕС награда "Сахаров" за свобода на словото.
"Посланиците изпадат в ужас, когато (страната им) е в дневния ред (на ЕП). Идват десет дни преди това да се молят и да показват с документи как всичко е наред в Шри Ланка или че в Либия положението е идеално. Боят се от нас, защото Европа казва, че "в този край на света нещата не са на висота", коментира зеленият депутат Жерар Онеста. "А когато парламентът, който казва това, има правомощието да подпише няколко месеца по-късно споразумение за асоцииране, това стои като черна точка в досието", добавя той.
Макар че евродепутатите не решават външната политика на ЕС, те все пак имат властта да кажат "не" на международно споразумение между ЕС и друга страна. Така Израел пострада през декември, когато ЕП отложи гласуване по укрепването на отношенията между ЕС и Израел в знак на осъждане на блокадата на ивицата Газа. Това влияние на ЕП извън границите на ЕС е понякога доста ефективно, уверява Жерар Онеста. Той цитира случая, при който един ден получил "писмо от Индонезия на много лош английски". В него пишело: "Господине, не ме познавате, но знайте, че при едно от гласуванията вие поискахте да не бъда екзекутиран. Не ме екзекутираха. Благодаря ви."

По БТА