Иглика Горанова

На поточната линия за калпави закони се пръкна още един. На 29 май мнозинството в Народното събрание набързо разреши да се свикват референдуми, след като близо 20 години отказваше да се занимава с този въпрос. Мотивът не търпеше възражения: народът не е достатъчно зрял, за да знае какво бъдеще иска. Не че сега елитът не мисли така.
В случая имаме една добра и една лоша новина.
Добрата е, че има закон. Което значи, че гражданите все пак ще могат да инициират референдум. Досега това правеха президентът и парламентът. Лошата е, че след безбройните поправки в него този закон трудно ще работи.

Бариерите

500 хил. гласа трябва да се съберат, за да свика парламентът национален референдум. Ако подписите са 200 хил., НС ще има право да решава дали да разреши допитването или не. За легитимен ще се смята референдум, в който са участвали толкова избиратели, колкото и на парламентарните избори. Това са си сериозни препятствия, които трудно могат да бъдат преодолени. А дали има защо?
Ограниченията не свършват с бройката, а и със същността на въпросите. Според закона, не може да се пита по въпроси от компетентността на Великото народно събрание. В тази група влизат въпроси от сорта: могат ли да се отзовават депутатите и колко да са на брой. Не може да се пита за размера на данъците, таксите и осигурителните вноски, защото това е държавна политика. Не се взима отношение и по правилата на вътрешната организация и дейността на НС. Т.е. заплати, коли, командировки на депутати, брой на служители и пр.
Изборите също са забранени за дискусии. Тема табу е и освобождаването на премиера и членове на Висшия съдебен съвет, на КС и на Инспектората. Или народът няма право да каже какво мисли и за организацията в съдебната система и корупцията в нея.
Драконовските мерки срещу референдумите бяха въведени, след като законът за допитването се премяташе близо шест месеца в комисиите. Защо ли? Премиерът Станишев го каза през април много ясно: референдумът е много демократичен елемент за взимане на решение, но той може да бъде и опасна популистка игра. И затова трябва да се внимава.

По какво ще можем да питаме?

След като не може да се пита и по въпроси, свързани със строежа на АЕЦ „Белене“ или с проекта „Бургас-Александруполис“, е нормално човек да се заинтересува по какъв въпрос би могъл да си каже мнението.
Депутати се кълнат, че със сигурност ще може да се изкаже за фиктивните бракове. Защото този текст от Семейния кодекс ще остане за следващия парламент, понеже предизвиква различни обществени реакции. Най-вероятно самият кодекс ще бъде приет, защото темата с облекчените процедури по осиновяванията просто стана задължителна за това Народно събрание. Ако депутатите все пак не гласуват проекта поради някакви причини, те автоматично се обричат на още загуба на обществено доверие. А това е много опасно.

Необходимост от поправки

Те вече загубиха рейтинг, като изгласуваха в последния момент закони на кило, които спешно трябва да се поправят.
Такъв е Законът за конфликт на интереси, който бе преправен така, че на практика публичните фигури да не бъдат сериозно засегнати от него. И предизвика съответното недоволство от Брюксел.
По същия начин народните представители подходиха и към изборното законодателство. Наложи се Конституционният съд да се намесва, за да премахва 8% бариера за коалиции. Следващият парламент пък ще трябва да се занимава наново с мажоритарния елемент, изборните бариери, избирателния кодекс и пр. Все неща, които това Народно събрание забатачи по различни причини. Предимно политически.
Със сигурност в групата „закони за ремонт“ влиза и този за референдумите, който ще трябва да претърпи корекции, ако НС иска той да е работещ. В последното може да се съмняваме, защото властта не обича допитванията. Макар че, когато управляващите станат опозиция, винаги са за референдуми.