Амбициозни поляци виждат в ЕС възможност, а не заплаха

Джони Димънд, Би Би Си

На ферибота между Великобритания и Швеция се сблъсках с един от шофьорите на камиони, които пътуват по този маршрут. За курсовете си той изкарва, както сам заяви, 14 лири на час. Но бизнесът му се подбива от полските шофьори, които работят за 7 лири на час. Какво да прави?
Положението, в което се намира, е една от причините, за да бъда в Бялисток, Североизточна Полша, където е централата на "Адампол", една от най- големите транспортни компании в страната. "Адампол" доставя нови коли в Европа и на изток - през Беларус и Украйна в Русия. Компанията съществува от 1990 г. Но през май 2004 г., когато Полша се присъедини към ЕС и граничният контрол отпадна, тя започна да процъфтява.

Като с магическа пръчица

"Това е все едно да обясниш на сляп човек как изглежда денят", казва ентусиазираният директор на компанията Адам Биглевски, опитвайки се да илюстрира как се е променил животът след присъединяването на Полша към ЕС. "Все едно някой размаха магическа пръчица - не само че опашките изчезнаха, но можехме да караме до Литва, Германия, Чехия или Словакия. За една нощ опашки от два, три или четири дни просто изчезнаха."
Така че какво може да каже той на шофьора на камиони, нает средно за 17 евро на час, застрашен от шофьора, който ще свърши работата за девет евро? "Вероятно не може да очакваме от английски или полски шофьор да разбере - казва той.- Можем само да кажем, че след време полският шофьор ще се прибере у дома и ще изкарва по 17 евро на час, а британският шофьор ще печели по 19 евро или ще се върне към 17 евро. Не знам. Нямам лесен отговор."
2,5 милиона поляци вероятно са напуснали Полша през последните пет години, за да търсят работа в чужбина, но точна статистика липсва. Движението на хора в Европа, чиято скорост и мащаби могат да се сравняват само с времето от края на Втората световна война, преобърна икономиката на страната, оставяйки я с недостиг на работна ръка - от работници до учители и лекари. Изобилстват историите за списъци с желаещи да работят като водопроводчици, които чакат по две години, докато им дойде редът. Масовата емиграция забави и вътрешните реформи. След като повечето предприемчиви хора заминаха, намаля натискът за промяна на тежката бюрократична система. Но хората се връщат в Полша с нови умения, придобити в чуждите столици.
В апартамент с високи тавани в центъра на Варшава Добрава Пиекос суши косата на клиент. Три години тя е учила занаята в Лондон и сега е отворила изискан салон, в който работят осем души. "Къщата на косата" на Добрава е шикозно обзаведена, стените са облепени с имитация на кожа от зебра, ярко червени столове стоят пред високи огледала.
Питам Добрава какво мисли за оплакванията във Великобритания от многото поляци и призива: "Британските работни места за британски работници." "Британците, нямам нищо против тях, но смятам, че те не уважават работата си - казва тя.- Прекалено са придирчиви. Харесва им да заемат висок пост и да получават добри пари за малко часове. В моята страна всичко, което имаме, е резултат на усърдна работа."
Шофьорът на камион от ферибота не се вписваше в това описание на мързелив британец. Но това е нещо, което чуваш от немалко чужденци, работили в Лондон. Има, разбира се, и друга страна на пристигането и връщането на полски работници през последните няколко години. Хора като Добрава Пиекос се връщат не само със спестени пари, но и с нови умения, които подпомагат икономиката в Полша.

Проблеми от разширяването

Матеуш Матула и Яцек Млодавски са прекарали известно време в Ирландия, където са работили и спестявали, след което се върнали и започнали интернет бизнес. Сега доставят контактни лещи из страната. Почти загубвайки се сред кашоните, в които доскоро са били компютрите, разхвърляни из цялата сграда, те говорят как поляците, които са избягали, ще се върнат. "Какво мога да кажа на британците - смее се Матеуш.- Не се притеснявайте, временно е. Ако Полша като страна се развива, това ще бъде добре и за Великобритания.Ние ще бъдем добър пазар за британските продукти. Днес не можем да си ги позволим. Твърде скъпи са."
А дали ще дойде време, когато британците ще идват в Полша да търсят работа? "Възможно е в бъдеще и това да стане - казва Яцек.- Но си мисля, че ще е след десет или двайсет години. На всяка крачка хората в Полша се сблъскват с проблеми с данъчните, с инспекцията на труда, така че не е толкова лесно да започнеш бизнес тук. Но вярвам, че ситуацията ще се промени."
Никоя друга тема не се появява толкова често в кампанията за изборите за Европарламент от следната: Нарастващите проблеми от разширяването са мъчителни както за страни като Полша, "донори" на работна ръка, така и за приемащите страни като Великобритания и Ирландия. Някои биха изтъкнали, че голямото разширяване през 2004 година не е било умен ход, имайки предвид огромните несъответствия в стандарта на живот между Изтока и Запада.
Поляците, с които съм говорил, няма да се съгласят. То им даде свобода и им позволи да започнат бизнес в родината си.
Но аз все още не мога да измисля умен отговор за шофьора, когото срещнах.

Станете почитател на Класа