Станка Динева

Десетина институции се сдобиха с нови ръководства седмица преди края на мандата на 41-вото народно събрание. Коефициентът на полезно действие на парламента тези дни надмина дори митичното перпето мобиле, след като за има-няма десетина дни откри и назначи около 20 души на ръководни постове във важни структури – в БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на конкуренцията, Националния осигурителен институт. Комисията за регулиране на съобщенията, Агенцията по приватизация, Националната здравноосигурителна каса. Ако депутатите работеха със същото темпо през 4-те години на мандата си, не само щяха да отхвърлят маса работа у нас, но щеше да им остане време да приемат законите на половината ЕС.

Бързането дискредитира професионалистите

Малко са хората, които се съмняват, че Иван Искров е успешен управител на БНБ и може да му се гласува доверие за втори мандат. Лошото е, че се прави в нарушение на Закона за БНБ, и то от парламента. Ако ставаше дума само за гуверньора на Централната банка, това можеше да мине за „национално отговорно управленско решение“, както се опитват да ни убедят представителите на тристранната коалиция. Истина е, че времето от 9 юли до 9 август – законово определеният срок, в който може да се избере управител на трезор № 1, съвпада с изборите за местен парламент – 5 юли, и формирането на бъдещото управление. Точно тогава на Народното събрание и на политическите сили няма да е до избор на управител на БНБ.
Аргументът, че едва ли не Централната банка ще остане без гуверньор, не важи. В закона има специален текст за такива случаи: „Ако до изтичането на мандата изборът, съответно назначаването не бъде осъществено, членът на управителния съвет с изтекъл мандат продължава изпълнението на правомощията си до произвеждането на нов избор, съответно до назначаването.“ Накратко, каквото и да ни говорят политиците, важна институция като Централната банка няма начин да остане без гуверньор.
Впрочем именно текст като този в Закона за БНБ е причината във важни комисии по година-две да управляват ръководители с изтекъл мандат. Най-фрапантният случай е в Комисията за финансов надзор. Освен че единият мандат там чака новия си носител две години – от 2007 г. досега, но и назначенията крещят от

безпринципност и партийна целесъобразност

Никой не даде обяснение защо досегашния зам.-председател на КФН, отговарящ за застраховането – Ралица Агайн, бе назначена за шеф на инвестиционните дейности. Ако оставането й в комисията е толкова важно, защо Агайн не продължи да управлява сектора, който познава добре – застраховането.
Изглежда почти сигурно, че ако следващият парламент избира директор на здравната каса например, той няма да се казва д-р Румяна Тодорова, която управлява сега. И причината не е само защото тя е сестра на БСП евродепутатката Илияна Йотова. Д-р Тодорова ще остане в историята на касата като ръководителя, който най-много оряза парите за клиничните пътеки. По думите й заради липса на средства. В същото време по сметки на НЗОК в БНБ отлежаваха милиони.
Надзорните институции се превърнаха в удобни кресла за партийни любимци – бившите и настоящите депутати и хората от изпълнителната власт са повече от половината новоназначени. Това означава, че не само тече неприкрита политическа шуробаджанащина, но се създава впечатлението, че се готвят клопки на бъдещите управляващи – малко вероятно е хора, назначени от БСП, ДПС и НДСВ да провеждат политиката на ГЕРБ, СДС, ДСБ или РЗС, да кажем. Много вероятно следващото мнозинство да подмени почти всички новоназначени. Това ще отнеме поне 2-3 месеца – ще се наложи да се променят закони. Загубата на време ще постави под въпрос управленските качества на бъдещите управляващи, каквато вероятно е целта на опонентите им. Лошото е, че ще е за сметка на икономическата стабилност на страната. Вместо да предприемат мерки срещу засилващата се криза, следващият парламент и правителството ще търсят цаката на натрапените им шефове.