Агенция Франс прес

В следващия Европейски парламент може би ще има малко повече депутати от имигрантски произход, но тази еволюция е смятана за "незначителна" във Франция. Тя е първата „страна на имигрантите“, където повече от другаде насърчаването на етническите малцинства е честа тема в политическите дебати.
Поради забраната за публикуване на етнически статистики в някои държави трудно може да се разбере колко от сегашните 785 евродепутати са представители на малцинствата. Континентална Франция в момента е представена в Страсбург и Брюксел от двама депутати с магребски произход и един от Антилите, от общо 78. Този брой може да нарасне до 6 или 7 след изборите на 7 юни.

Незначителна еволюция

"Забелязва се еволюция спрямо предишните избори, но тя е твърде слаба, за да бъде значителна", коментира председателят на Представителния съвет на сдруженията на чернокожите Патрик Лозес. При все това той отбелязва, че мнозина кандидати на малцинствата фигурират в листите на неизбираеми позиции. Тази констатация се споделя, но с по-голям ентусиазъм, от Фадила Меал, председателка на женското сдружение "Марианите на разнообразието" и кандидатка на трета позиция в Парижка област на центристката партия Демократично движение (МоДем). "За първи път в европейските листи има много представители на малцинствата. Това става нещо обичайно и в бъдеще вече няма да гледаме произхода на тези хора, а това, което предлагат", казва тя.
Франция поддържа сложни отношения с гражданите от бившите си колонии, които почти не са представени в политиката, висшата администрация или ръководствата на предприятия. Избирането на Барак Обама в САЩ предизвика във Франция критичен самоанализ по този въпрос.
Със своите 99 депутати Германия разполага с най-големия брой избраници в Страсбург. Но противно на въпроса за паритета мъже/жени - често дискутирана тема в политическия живот - този за разнообразието не предизвиква дебати в страната, където Зелените са ръководени от председател от турски произход - Джем Йоздемир. Тази партия не издига кандидат от чуждестранен произход. Християндемократите наброяват двама от 38.
Въпросът не поражда дебати и във Великобритания. Трима консервативни евродепутати от общо 27 явно принадлежат към етническите малцинства, но само един демонстрира шриланския си произход. Лейбъристката партия пък открито изтъква азиатския произход на Клод Мораис, един от първите евродепутати от т.нар. видими малцинства и единствения в този случай сред 19- те нейни избраници в Европарламента.

Холандската партия „Солидара“

В Холандия петнайсетина от 289 кандидати произхождат от имигрантските среди. Десетина от тях са от партията „Солидара“. Те бяха "избрани заради техните идеи, а не заради произхода им", заяви пред АФП Маргрит Твистерлинг, председателката на тази партия, която се бори за "мултикултурно и открито общество".
В Белгия на изборите се представят малък брой кандидати с чуждестранен произход, но те рядко са на избираеми места. В Швеция, където министърът на интеграцията Ниамко Сабуни е родена в Бурунди, броят на кандидатите с чуждестранен произход не превишава трийсетина от общо 352. Една кандидатка от Социалдемократическата партия ясно се оприличава с „ефекта Обама“. Евин Четин, на 25 години, е от кюрдски и асирийски произход.
Във Финландия, осем кандидати от 241 са с чуждестранен произход. Най- известната личност е палестинката Умая Абу Хана. Не се очаква някой от тях да бъде избран.
В Дания те са 5 от 102. Единственият, който вероятно ще бъде избран, Фатхи ел Абед, също от палестински произход, е противоречива личност и често е мишена на критики на крайната десница.