Антоний Гълъбов, социолог

Ако Пламен Галев влезе в парламента, ще се потвърди една традиция. А именно – хора, които са разследвани и са предмет на досъдебно производство, да намерят имунитет в Народното събрание. Най-близкият пример е Фидел Беев. Лично аз не виждам съществена разлика между г-н Галев и г-н Беев. Става дума за един и същ социален типаж, който доста добре на местно равнище успява да реализира собствените си корпоративни интереси и който има еднакъв тип отношение към политиката. Единствената разлика е, че г-н Беев е депутат на ДПС, а най-вероятно г-н Галев ще бъде скритият коз в надпреварата на БСП. Така че в това отношение просто ще бъде затвърдена тезата на Алеко Константинов за това кой по какъв начин се отнася към властта в България. Забраните обаче решават малко неща.
Същественият проблем при нас е, че и двамата господа, за които говорим, имат силно влияние и така създават зависимост у българските избиратели. В една нормално функционираща демократична политическа система всеки би трябвало да има право да се кандидатира. Друг въпрос е дали българските граждани са свободни в своя избор. Ако те правят свободно избора си, едва ли биха избрали точно тези публични герои. За мен зависимостта е в основата на целия проблем, пред който сме изправени, защото българските избиратели нямат свободна воля за избор. В голяма част от страната имаме подобни местни феодални зависимости, които са обхванали съществена част от активно гласуващите българи. Проблемът е в степента, до която сме в състояние да гарантираме политическите права на българските граждани. Иначе всеки, преди да е получил присъда в съда, има право да се яви на избори. Това не е проблем на самия г-н Беев или на г-н Галев. Това е проблем по-скоро на това дали сме в състояние да изградим демокрация в България. Ако г-н Галев влезе в парламента, това ще затрудни допълнително и без това сложния процес по възстановяване на общественото и политическото доверие към България.