В Холандия, държава със стара европейска демокрация, купуват и четат книги. В Словения, смятана все още за новоприета членка на ЕС – също. В България, която вече две години се хвали с европейското си членство, не купуваме и не четем! Защото книгите са ни скъпи. Ама прекалено скъпи. И от ден на ден домашните ни библиотеки стават все по-бедни и по-бедни. Тази бедност е по-страшна от другата, която ни заставя да се ограничаваме в потреблението на хранителни продукти, на алкохол и, да речем, на дрехи. Защото не ни бърка в джоба, а в душите! И още по-страшното – в душите на децата ни!
Кризата е повсеместна. Тя удря наред – от Лондон до Любляна, от Париж до Вилнюс. Удря ни и нас. Но в Лондон категорично се отказват да налагат ДДС върху книгата! В Любляна пък не само снижават ДДС-то, но и организират маратони за още по-драстично снижаване. В София се случва точно обратното - години наред родните издатели атакуват властта заради 20-процентното облагане на книгата, а тя не ще да отстъпи. Така обрича на неграмотност децата, защото родителите не могат да им купят учебници, на скука и ограниченост – тийнейджърите, отвикнали да общуват с книгата. На сивота и мрак възрастните хора, които трудно ще отделят пари за някое любимо заглавие. Изобщо нацията затъпява. И се отключват хиляди вратички към пороците, които бързо заместват липсващата книга – насилие, чалга, реалити формати, дрога...
Механизмите, които предлага пазарът в сферата на книгоиздаването, отдавна са измислени. Даваш облекчения на издателите, но ги задължаваш да инвестират в български автори. Стимулираш чужди преводачи да превеждат българска литература, а за да го правят, те четат все повече и повече български автори. Мнозина от тях, вече изкушени, предпочитат да летуват в България, а не, да речем, в Турция. Така името на страната ни се повтаря и преповтаря по световни форуми, а интелектуалци от чуждите страни бързат да посетят нашата. Литературата се превръща в част от културния обмен, който пък от своя страна е свързан и с туристическия, и с чисто човешкия. Познати хватки, за които вероятно и нашите политици се досещат. Но просто не искат да ги приложат на родна почва.
Само че това ще трае до време. Защото рано или късно в обединена Европа ще бъдат наложени единни норми и в сферата на книгоиздаването. За да имат шанс за еднаква образованост и тийнейджърите в Амстердам, и техните връстници в София.