В. "Дейли телеграф“

Дали президентът Барак Обама, без да иска не даде зелена светлина на Иран да разработи атомна бомба? Въпросът следва от логичния извод, който може да се направи от негови думи. По-рано тази седмица президентът обяви, че дава на Иран срок до края на тази година да реши дали да сътрудничи на Запада по своята будеща полемика ядрена програма.
Ако тези думи бъдат взети за чиста монета, то те могат да окажат голямо влияние върху начина, по който ще приключи международната криза, породена от иранската ядрена програма. Под натиска на гостуващия израелски премиер Бенямин Нетаняху да обясни най-новата позиция на Белия дом относно Иран един спокоен на пръв поглед Барак Обама каза: "До края на тази година ние ще трябва да сме добили доста добра представа дали иранците се движат в правилната посока."

Свършен факт

Единственият проблем с този някак си леко апатичен подход към един от най- нетърпящите отлагане въпроси на сигурността в съвременната епоха е, че до края на тази година разработваното от Иран ядрено оръжие ще бъде свършен факт. В центъра на международната кампания за убеждаване на Техеран да спре ядрената си програма е съзнанието, че по данни на разузнаванията Иран до края на тази година ще има достатъчно количество ниско обогатен уран, за да произведе ядрена бойна глава. Дори и най-миролюбивите анализатори на разузнавателна информация са единодушни, че 2000 килограма ще бъдат достатъчни за една атомна бомба, а през март Международната агенция за атомна енергия потвърди, че Иран досега е произвел успешно половината от това количество в своето предприятие за обогатяване на уран в Натанз.
Натанз има капацитетът да произвежда 100 килограма нискообогатен уран на месец, което означава, че докато Техеран бъде убеден да спре ядрените си дейности, той ще има достатъчно гориво, за да произведе бомба до края на годината точно когато Обама ще очаква отговор на своите мирни предложения. Независимо от това дали Иран работи, или не по ядрена програма за военни цели, за да превърне ядреното гориво в бомба, въпросът е обект на разгорещен дебат сред западните разузнавания. Сега има широк консенсус, че по подобна програма се е работело до 2003 г., когато тя беше внезапно прекратена, защото Техеран се изплаши от инвазията в съседен Ирак. Много експерти са съгласни, че сега има достатъчно доказателства, които навеждат на мисълта, че страната е подновила усилията си в тази насока, след като Махмуд Ахмадинеджад спечели президентските избори през 2005 г.
Заради това онези, които участват в претърпелите доста обрати преговори за убеждаване на Техеран да замрази обогатяването на уран, продължаващи вече 6 години, си дават сметка, че времето е от съществено значение. Дори когато Барак Обама в първите седмици на поста си предложи на Иран протегнатата ръка на приятелството, ако Техеран се съгласи да "разтвори юмруците си", повечето западни преговарящи вярваха, че дипломатическият натиск под формата на икономически санкции трябва да бъде запазен, за да бъде вразумен Техеран.
Изведнъж обаче думите на Обама намалиха напрежението над Иран точно когато кризата с иранската ядрена програма се доближава до критичен момент. На 12 юни в Иран ще има президентски избори. Изходът от тези избори ще определи съдбата на 30-годишните обтегнати отношения на Иран със Запада. Но ако се съди по потвърденото по-рано тази седмица участие само на четирима кандидати на тези избори, то човек не трябва да очаква в скоро време да настъпят радикални промени в курса на Иран. От 475-те души, които издигнаха кандидатурите си за изборите, 471 бяха изключени по идеологически подбуди от Съвета на пазителите на конституцията – всесилния орган, който е натоварен със задачата да защитава основните принципи на революцията на аятолах Хомейни.

Президентските избори на 12 юни

Сегашният президент е фаворит за поста, но ако се случи малко вероятната възможност той да не успее все пак да спечели втори президентски мандат, то тогава ще бъде сменен от друг консервативен привърженик на твърдата линия. Другите кандидати са Мохсен Резай, бившият командващ корпуса на Гвардейците на революцията, Мир Хосеин Мусави, който беше премиер на Иран по времето на аятолах Хомейни през 80-те години, и Мехди Каруби, бившият председател на иранския парламент. Хората в този списък не са онези, които биха дали на иранците възможността да гласуват за промяна, в която да повярват.
И за да наложи тона на кампанията за предстоящите избори, Ахмадинеджад по- рано тази седмица обяви, че Иран успешно е изпитал ракета, която може да порази Израел, като същевременно повтори решимостта си да продължи ядрената програма.