Иван Бедров Когато съм по работа в Истанбул, заедно с колегите имаме една любима улица, където излизаме да вечеряме. Върху тротоара са масите, а върху масите са чашките с Йени ракия. Закритата площ на тези ресторантчета е много малка и затова тоалетните им винаги са под земята. Последния път, когато се отправих надолу по тесните стълбички, видях насреща си позната жена. Това беше класическата дебела циганка, която ми се е запечатала като образ още от детските години в Пловдив. Широки шалвари, няколко ката блузи и поли отгоре, тъмна кърпа на главата и задължителните 300-400 г злато по ръцете, ушите и шията. Забравих, че съм в друга страна, и първите ми думи бяха: “Здрасти, как си?” Тя ми отговори: “Здрасти, добре сме.” Попитах я откъде е. От Пловдив. “Ами и аз съм от Пловдив, ти от кой квартал си?” „Изгрев“. Това е официалното име на квартала, където се намира гетото “Столипиново”. Затова уточних: “От „Столипиново“ си, нали?” Така се оказа. Жената бе дошла да работи в многомилионния град и да взима по 1 лира/1лв. и 10 ст. от всеки клиент на тоалетната. Въпреки че от детството познавам тези хора като цигани, много по-късно разбрах, че всъщност те се определят като турци и говорят турски език. Тази жена, която срещнах в Истанбул, също е туркиня, нищо че в Пловдив всички ще я нарекат циганка. Тази туркиня обаче не се разбираше по-лесно със своите работодатели, отколкото аз със сервитьора. Защото турският, който говорят определящите се за турци в “Столипиново”, е точно толкова архаичен и изолиран диалект, колкото да ги накара да се чувстват чужди и в Турция. Припомних си тази история, след като журналисти и политици започнаха да се вайкат, че в “Столипиново” била извършвана предизборна агитация на турски език. Плакатът на Националното движение за права и свободи (НДПС) бил на два езика – български и турски. Заплаха, целостта на нацията, сепаратизъм, чужди сили... Отново се появиха тези глупави заклинания. А истината е, че не само нищо не е заплашено, но и нищо не е било забелязано. Защото турците в “Столипиново” ще се разберат с турците от Турция по време на разговор, макар и трудно. Но със сигурност не могат да четат съвременен турски. Факт е, че законът забранява агитация на друг език освен на български. Законът обаче забранява и да се паркира върху тротоарите, и да се строи върху пясъчните ивици, но това е друга история. Забраната за използването на други езици в предизборната кампания е архаична и наблъскана с идеологически предразсъдъци. За авторите на това ограничение езикът все още е идеология. И щяха да бъдат прави, ако живеехме в XIX век. Днес езикът вече не е идеология, а средство за общуване. И ако група избиратели не знаят добре български, каква е ползата да заемеш героичната поза “Научете български, вие сте в България!” и да не се опиташ да стигнеш до тях и да спечелиш гласовете им. Така не им оставяш избор и те гласуват за този, който може да им обясни нещата на техния език. Чувал съм, че преди национализмът да залее нашия регион, в Истанбул се е говорило на турски, гръцки, италиански, арабски, български. В Пловдив се е говорило на български, турски, гръцки, арменски. И хората са се разбирали прекрасно. Без забрани.