Мирослава Кортенска

Оказва се митология, че най-конвертируемият продукт в България е интелектуалният и творческият. С това се залъгвахме доста дълго, докато стана ясно, че защитната реакция на оцеляването, че криворазбраният прагматизъм ни изтласкаха в периферията на културния диалог с партньорите ни от Европа. Трудно е да признаем, че сме зациклили в културата на бедността, че именно липсата на стратегия за развитие стопира равноправното ни включване в настоящата Година на творчеството и иновациите. Отсъствието на българин сред посланиците именно на 2009 година е знак отвън, от нашите партньори, че

ние си живеем с наши доморасли илюзии

Освен това българските институции пропиляха възможността да предложат виден наш учен, човек на изкуството сред 27-те посланици на Годината на иновациите и творчеството. В този списък влизат румънци, словенци, като представители на региона на Балканите, както и създателят на известното кубче Рубик, учени нобелисти, но и творци - дизайнери, хореографи. Ние не можахме да излъчим кандидат, който да отстояване. По-тревожно е, че не е ясно все още и защо няма българско участие в 7-те кръгли маси в Брюксел, посветени на иновациите във всички сфери на съвременния живот, а също необяснима е и абсолютната неинформираност относно Европейския ден за култура, който започна на 15 май в Барцелона и ще има още две издания: във Вилнюс - на 29 май, и в Брюксел- на 11 юни. Вече преполовяваме 2009-а, а в публичното ни пространство тази основна тема на годината не се дискутира

правото ни на информация за партньорства по проекти,

възможностите ни за включване в мрежи е отрязано. А нали правото на информираност и публичност относно европейските възможности е наше право? За интелигенцията ни това е тежък удар, защото тя си остава затворена в домораслия ни пейзаж без никакъв излаз и перспектива. А това ни връща към познатия модел да се чака единствено на държавата. Именно тя пропиля шанса да се включим по-активно в най-благодатната година за българския потенциал - Годината на иновациите и творчеството.
Освен това изразходването на финансирането по програма „Култура”, което е предоставено от европейците на пряко разпореждане на Министерството на културата, няма никаква публичност - има ли спечелени проекти, за какво са похарчени европейските пари?

Много въпроси без никаква яснота за отговорите

В навечерието на евроизборите тази равносметка реално показват, че включването ни в европейските партньорства, програми и дори информираност е все още в изходна позиция.
Днес младите българи показаха отношението си към българската образователна система с това, че 20% повече от тях предпочитат да учат в чужди университети. Младите ни учени, за да се занимават с изследвания, са принудени да демонстрират и

искат настойчиво определен процент от държавния бюджет

за лаборатории и програми за развитие на българската наука. Творците ни кретат под шапката на държавата без възможност за алтернативно субсидиране при неработещ закон за меценатството и пълна изолираност от европейски проекти. Геноцидът към интелигенцията всъщност се оказва геноцид към нацията ни, защото тя се обрича не на развитие, а на оцеляване. Това все повече ще ни отдалечава от Европа, и то цивилизационно, защото именно в период на криза

страните от Стария континент инвестират 7% повече

за образование и иновации.
Може би ще се окажем на предни позиции в следващата година, обявена от Европейския съюз за година на бедността. Защото когато си духовно беден, стискаш се да оцеляваш, никой не може да ти помогне. Това е път, който всеки избира! За съжаление българите не отстъпват първото място по бедност и по корупция! България в Европа вместо да става по-образована, по-инициативна, по-креативна и творческа територия се оказа изоставаща и декласирана от процесите на Стария континент. Заплашително циклим в нашата си криворазбрана цивилизация! Докога?