РИА „Новости“

В Индия започнаха промени. И онези държави, които не се съобразят с тях навреме, които проспят момента, ще проспят и своя собствен утрешен свят. Този извод налагат резултатите от парламентарните избори, продължили над два месеца и в крайна сметка оставили на власт същото правителство.
Истински сензационни бяха предишните избори през 2004 г., които неочаквано бяха спечелени от днешната управляваща партия Индийски национален конгрес (ИНК). Губеща се оказа „Бхаратия Джаната“ (БД), управлявала 4 години – тъкмо докато тя бе на власт, околният свят разбра, че Индия е велика сила и то велика сила на бъдещето. Навремето обаче (както често се случва в началото на мащабни промени) индийският избирател си отмъсти на БД за прекалено глобалното й мислене, накарало партията да загърби "малкия човек".

Наказателен вот

Тогавашните избори станаха сензация, тъй като всъщност не бяха победа на ИНК. През 2004 г. най-старата партия в Индия, "партията на независимостта", партията на Джавахарлал Неру и Индира Ганди, не бе в най-добрата си интелектуална и политическа форма - тя получи властта единствено защото избирателите искаха да накажат БД.
Положението след сегашните избори изглежда по следния начин: ИНК успя да завоюва 206 от общо 543-те места в парламента, а БД - само 116. Тоест конгресистите просто запазиха своите позиции, докато „Бхаратия Джаната“ отстъпи още повече отпреди - втори пореден удар за нея от осем години насам. Затова пък расте и се развива едно хаотично нещо, наричано как ли не - "трета сила", регионални партии и т. н. И тъкмо това "нещо" ще видим през близките години като оръдие на бъдещите промени в индийския политически живот.
Възможни са два варианта. Първият - ако, обзети от страх пред "третата сила", двете основни партии се обновят и подмладят, за да започнат сериозно да градят нова Индия. Вторият - ако самата "трета сила" дойде за известно време на власт (примерно на следващите избори) и създаде истински хаос в тази страна с население от 1,2 милиарда души.
Какво представлява "третата сила"? Цял куп дребни местни партии или независими кандидати, които връхлетяха традиционните политици с обвинения в елитаризъм и ги държат отговорни за всички възможни беди в държава, където половината жители все още са бедни. Всъщност тези хора успяха да отнемат от традиционните партии необразованата, бедна и консервативна част от електората - онази, която през първите десетилетия независимост автоматично гласуваше за ИНК, а след това, през 90-те, се люшна към „Бхаратия Джаната“.
Очевидно всички тези скандалджии, каквито познава и Русия от края на 80-те и началото на 90-те, са способни само да рушат. Кой ще съзижда и гради тогава?
Ръководена досега от 81-годишния Лал Кришна Адвани, „Бхаратия Джаната“ ще трябва да тръгне към по-сериозни вътрешни промени от другите сили. Когато бе на власт, тя се обявяваше за "силна Индия", за превръщането й в мощна и модерна държава. Щом мина в опозиция, избирателите започнаха да тълкуват нейния национализъм като вътрешен - национализъм на хиндуистите, насочен срещу другите религии. И не го подкрепиха. На БД ще се наложи да се изгради наново, но ИНК е изправен пред още по-трудна задача, защото му предстои да извърши същата процедура "в движение" - та нали ще бъде на власт в кризисни години. Без да разчита на обичайния досега икономически растеж от 9 на сто годишно.

Последиците от кризата

Най-тежки удари понесоха най-модерните отрасли, ориентирани към външните пазари, като информатиката. Това означава, че страда тъкмо електоратът на ИНК. Ако загубите от кризата бъдат сериозни и заради това ИНК изтърве властта, а „Бхаратия Джаната“ не успее да я вземе - точно тогава ще настъпи споменатият хаос.
Очаква се след подобаваща пауза 76-годишният премиер Манмохан Сингх да излезе в оставка и да бъде сменен от "индийското семейство Кенеди" - Раул и Приянка Ганди, членове на династията Ганди. Двамата са много различни хора, но всеки от тях безспорно е популярен сред младежите от своя електорат. Раул прилича на баща си, бившия премиер Раджив Ганди, син на Индира Ганди – той е спокоен човек, склонен към компромиси. Приянка пък е копие на самата "желязна Индира".
Както виждаме, избор има, има и кой да поеме в свои ръце обновлението на страната, която се нуждае от близо 500 милиарда долара само за да подмени износената инфраструктура. Да не забравяме също тъй "износената" бюрокрация и многото други проблеми. Общо взето, виждаме революционна ситуация във всеки смисъл на това понятие.


По БТА