До десет години - война заради енергийните ресурси на Арктика

В. "Таймс"

Русия заговори за възможността от война в Арктика заради борбата за контрол върху намаляващите енергийни запаси на планетата.
В новата стратегия за национална сигурност на страната се казва, че задълбочаващата се териториална битка за собственост върху огромните неразработени залежи от петрол и газ около границите й е източник на потенциален военен конфликт през следващите десет години. "Наличието и потенциалното ескалиране на въоръжени конфликти близо до националните граници на Русия, които са все още обект на гранични споразумения между Русия и няколко съседни държави, са най-голямата заплаха за интересите и граничната сигурност на Русия", се казва в документа.
Кремъл твърди, че не "милитаризира Арктика", но предупрежденията му за въоръжени конфликти предполагат, че има готовност да защити интересите си със сила, ако е необходимо, в момент, когато глобалното затопляне засилва вероятността от експлоатация на енергийните ресурси на региона. САЩ, Норвегия, Канада и Дания оспорват претенциите на Русия към част от Арктическия шелф, с размера на Западна Европа, за който се смята, че крие милиарди тонове петрол и газ.

Жизненоважна задача

Предишен документ на Кремъл обяви Арктика за стратегически ресурс на Русия и посочи, че разработването на енергийните й запаси до 2020 г. е жизненоважна национална задача. Документът начерта планове за разполагане на военни бази по арктическата граница, които "да гарантират военна сигурност в различни военно-политически ситуации".
Оповестената стратегия бе одобрена от президента Медведев и начертана от руския Съвет за сигурност, в който влизат премиерът Владимир Путин, директорите на разузнавателните агенции и командващите военните сили. Путин обвини Запада миналата година, че алчно гледа към руските енергийни запаси с думите: "Много конфликти, външнополитически действия и дипломатически ходове намирисват на петрол и газ. Зад всичко това често пъти стои желание да се наложи една нечестна надпревара и да се осигури достъп до нашите ресурси."
Николай Патрушев, който оглавява руския Съвет за сигурност, стигна до Северния полюс, за да забие там руското знаме. Той бе началник на Федералната служба за сигурност, когато Путин бе президент и през 2004 г. създаде специална дирекция за Арктика, за да придвижи напред интересите на Москва в региона. Дмитрий Рогозин, руският посланик в НАТО, предупреди военния алианс през март да не се занимава с Арктика, като каза, че съюзът "няма работа там".
Външният министър Сергей Лавров отправи критики към Норвегия, която е член на НАТО, заради военни учения, основаващи се на "конфликт заради достъп до ресурси". Норвегия отвърна, че Русия разширява собственото си военно присъствие в региона.
Екип от изследователи, водени от Артур Чилингаров, специалният представител на Кремъл за региона, използва миниподводница, за да забие знаме от титан на арктическото дъно през 2007 г., с което предяви претенциите на Русия към масивния хребет Ломоносов. Русия твърди, че хребетът е продължение на нейната територия и това оправдава правото й на собственост върху 1,2 милиона квадратни км от Арктика. Русия възнамерява да предяви тези претенции в съответствие с Конвенцията на ООН за морското право.
Руският стратегически документ сочи, че борбата за енергийните ресурси ще доминира все повече в международните отношения. Като оспорвани райони в него се епределят също така Баренцово море и Централна Азия, където Русия и Китай се борят за влияние.
Каспийско море е от голямо значение за надеждите на ЕС да прекрати зависимостта си от руския газ, като изгради експортни маршрути за алтернативни доставки от Централна Азия. Русия, Казахстан, Азербайджан, Туркменистан и Иран преговарят отдавна за подялба на морското дъно и енергийните му богатства.
Руският документ заклеймява също като неприемливи заплахи за сигурността на страната американските планове за противоракетен щит в Източна Европа и разширяването на НАТО с бившите съветски републики Украйна и Грузия.

По БТА

Станете почитател на Класа