Маруся Любчева, евродепутат В началото на мандата на германското председателство на ЕС германският канцлер Ангела Меркел в своята програмна реч пред Европейския парламент заяви, че един от важните въпроси, по които германското председателство ще работи, е развитието на черноморското сътрудничество. Темата беше свързана с диверсификацията и сигурността на енергийните доставки на ЕС. Не по-различно звучаха програмните речи на председателя на Европарламента г-н Ханс-Герт Пьотеринг и на представителите на различните политически партии в него. Защо Германия проявява такъв интерес към тази тема? И дали само Германия? Всъщност Черноморският регион е в сферата на интереси на ЕС като цяло. Това е обусловено най-малко от две причини: през Южен Кавказ и Черно море могат да се осъществят доставки на газ и нефт от страните на Централна Азия и Каспийско море. На второ място, Черно море е зоната, която е много важно за ЕС да се превърне в зона на сигурност, свободна от тероризъм и трафик на дрога, оръжия и хора. Черно море се превръща във все по-значимо не само за страните, граничещи с него, но и за тези, които стоят на втора линия и са свързани с него. Но е особено важно за България. Политиката на ЕС в Черноморския регион трябва да осигури, от една страна, стратегическо партньорство с Русия. В същото време тя се разглежда и като алтернатива на пълноправното членство на Турция в ЕС. Румъния вече преоткри черноморското сътрудничество Достатъчно ли е „черноморското сътрудничество”, наречено в документите на ЕС „черноморски синергизъм”, да бъде разпределено между тези две опорни точки? И дали при тази ситуация играчите в региона ще могат да подредят всички парченца от пъзела така, че ЕС да привлече към своето предложение интереса на всички страни от региона? Анализирайки тази ситуация, Румъния учреди Черноморски форум през 2006 г. по примера на „Северното измерение“, разчитайки на сериозно развитие на отношенията с ЕС преди пълноправното членство. Днес ситуацията е различна. Двете нови членки България и Румъния имат своите основания да търсят по-сигурни измерения за черноморското сътрудничество. И все повече считат, че то не може да се разпределя в договори за партньорство или присъединяване с много разтегливи времеви граници и рискови зони. Една самостоятелна стратегия за сътрудничество в Черноморския регион ще даде стабилност и сигурност на всички възможни партньори при спазване принципите на диалога между равни. Всъщност такава стратегия ще играе важна роля в отношенията между различните участници, които се намират на различно ниво на икономическо и социално развитие. Не е без значение различното ниво на обществено развитие и демократичност. Създавайки самостоятелна стратегия, този регион се превръща в зона на възможни изравнителни трансформации, в която ЕС чрез своите страни членки ще влияе активно върху процесите и ще привлича интереса на страните от първата или втората черноморска линия, както и ползите от преноса на богатства през Черно море. Чрез подобна стратегия ще осигури диверсификация на енергийния пазар, но няма да загърби всички останали коридори, известни за региона, както и задълженията към околната среда и биоразнообразието, които присъстват във всяка стратегическа цел. Сега на Европейския съюз се налага да се занимава с всяка от страните от Черноморската зона като например "стратегическо партньорство с Русия" ,”митнически съюз и присъединяване с Турция“, "добросъседска политика с Украйна“ и т.н. Но ЕС ще прояви прагматизъм и ще постигне общи планове, които са от взаимен интерес, с повече страни от Черноморския басейн. Освен всичко останало разделянето на едно сътрудничество между различни партньори може да предизвика недоразумения, които са достатъчно само неколкостотин километра на запад от границата на Черно море. Не само изток-запад, но и север-юг Самостоятелната стратегия за черноморско сътрудничество, независимо какво точно определение ще се даде на понятието Черноморски регион, ще бъде гарант и за ангажименти на ЕС за черноморското развитие като регион, осигуряващ част от неговата сигурност и безопасност. Включително, разбира се, и с финансови измерения за инвестиции в секторните политики на черноморските страни, което е от съществено значение за тях. Всичко това за България би означавало реализиране на геостратегическото положение не само по посока изток–запад, но и север–юг, като имаме предвид съществуващата програма за дунавските страни. Излазът на море или океан дава предимства в много посоки. Характерно за местоположението на България обаче е това, че страната ни като част от Европейския съюз се явява негова граница на Черно море с всички произтичащи от това следствия. Добавяйки останалото от местоположението на България – съседството с Турция и на север – река Дунав, няма как да не се потвърди геостратегическото положение, което, изглежда, е време да бъде оползотворено. Границата с Черно море България разделя с Румъния. Т.е. това разделя и геостратегическото положение ако не по равно, то поне в известна степен. Кръстопътят на България предизвиква интерес в момента от гледна точка на факта, че Черно море се явява свързващо /а не разделително/ пространство между ЕС и страните от Каспийския регион. Това е валидно и за Румъния. Но страната ни има едно предимство – тя е съседка на Турция – новото предизвикателство пред Европейския съюз.