Боян Станиславски Варшава, специално за в. „Класа“ Управляващата досега дясноклерикална партия „Право и справедливост“ претърпя разгром на предсрочните парламентарни избори в Полша. Това е разгром, по-силен от всички понесени от тази партия поражения, в резултат на нейните противоречиви инициативи – лустрация, декомунизация, поправки в конституцията за цялостната забрана на аборта. ПС загуби властта, въпреки че направи всичко, за да я запази. Не допусна създаването на следствена комисия в парламента относно смъртта на бившия министър Барбара Блида и акцията на Централното бюро за борба с корупцията в Министерството на селското стопанство. ПС води също така безпощадна предизборна кампания с агресивни телевизионни спотове. В последния момент нейни представители атакуваха една корумпирана депутатка от Гражданската платформа. Оказа се, че традиционната, прилагана от ПС, стратегия този път не успя. Резултатите на партията по брой на гласували за нея граждани са по-високи отпреди две години. Но това и така я нареди на второ място в класацията. И изпрати премиера Качински на мястото на опозицията в парламента. Защо уж проверените от тях методи и стратегия не успяха? Отговорът е прост. На поляците им дойде до гуша от братята Качински. Полското гражданство не можа да понесе повече поредната партия, която преди изборите обещава, че ще изразява и защитава редовия работник и гражданин, и с вземането на властта забравя обещанията си. И тръгва да осъществява съвсем различни, свои цели. Началото на края на ерата “Качински“ На фона на огромното разочарование от двете години управление на ПС агресивната предизборна кампания нямаше шанс да предизвика ефекта от предишните избори. Какво можеше да си помисли полякът, гледайки предизборните рекламни материали на партията по телевизията? Усмихнат дребен предприемач хвали правителството, че води борба с престъпността, и той може спокойно да развива бизнеса си. Засмяно полско семейство благодари на ПС за това, че подкрепя семейството. Премиерът Качински усмихнат показва вестници, които пишат за икономическия растеж на страната. А поляците питат: къде са хилядите, милионите, които заминаха в чужбина, за да изкарват хляба си. И къде са тези, които работят за дребни стотинки? Не се ли сместиха в кадъра на изборните клипове? И отговорът на избирателите беше адекватен. На политиката на управляващата партия. На циничното пренебрежение на интересите на избирателя се отговори с пренебрежение към ПС. Вероятно ако ПС имаше възможност да управлява още няколко години, щеше да свърши като Съюза на демократичната левица през 2005 г. През 2001 г. левите имаха 42% подкрепа, а през 2005 г., към края на мандата – между 2% и 5%. Разочарованието от ПС се подчертава и от повишената до 53,8% изборна активност, която се оказа учудваща за много полски политолози. Тази активност убеди, поне част от полското общество, че съзнателният отказ да упражниш привилегиите на демокрацията не са добрият метод за въвеждане на промени в обществото. Избирателната активност имаше и решаващо значение за окончателните резултати. Своя вот против управлението на ПС дадоха голяма част от избирателите, които преди две години останаха вкъщи и не отидоха да гласуват. Повишената избирателна активност беше реакция и на много по-масираната и агресивна кампания в медиите за участие в изборите. И не на последно място - знак за степента на отчаянието на поляците. И те в крайна сметка избраха да протестират по този начин срещу управлението на ПС. От друга страна, победата на Гражданската платформа, въпреки че е леко изненадваща, не учудва политическите анализатори. Преди две години Платформата загуби на пропагандния фронт, като позволи да й залепят етикет на партия на корумпирани либерали, които забогатяват за сметка на обикновените хора. В тази предизборна кампания Доналд Туск, лидерът на Платформата, успя да се представи като политик, който съсредоточава вниманието си върху конкретните факти от действителността, а не върху равносметките с миналото. Дебатите, които проведе и бяха излъчени по телевизията, особено му помогнаха в това отношение. Туск като че ли беше единственият лидер, който сериозно и конкретно подходи към проблема за възможното развитие на държавата. В дебата с премиера Качински Туск смело го атакуваше с конкретна статистика. И непрекъснато подчертаваше, че ПС не е осъществил огромен брой предизборни обещания. Туск зададе също на Качински въпроса, който трябваше всъщност да бъде зададен от Александър Квашневски като лидер на коалицията Левица и демократи: къде са обещаните три милиона евтини жилища? Единствената алтернатива В сравнение с Качински, който умее само да атакува противника, а не да отговаря пряко на конкретно зададени въпроси, Туск се представи отлично. По този начин реализира главната цел на Гражданската платформа – убеди поляците, че единствената алтернатива в тези избори е управлението на Платформата. Би трябвало да подходим с известна резерва към постигнатите изборни резултати от ГП, тъй като може да се предполага, че около половината от гласувалите за нея избиратели, гласуваха не за неолиберализъм без ограничения - същността на програмата на Платформата, а просто срещу ПС. Имаше ли друга алтернатива? В тази предизборна кампания – не. За това носи отговорност коалицията Левица и демократи, която показа на практика как не трябва да се води предизборна кампания. Огромна катастрофа за тази коалиция беше Александър Квашневски, който трябваше да бъде нейното лице пред избирателите. На практика той агитираше за коалицията на поредни публични изяви под влияние на високопроцентни алкохолни напитки. Така проигра огромния капитал на обществено доверие, което беше спечелил през двата президентски мандата. От друга страна, ръководството на ЛД водеше боязлива предизборна кампания, правеше впечатление на сбор от хора, които искат да получат власт, но не знаят какво ще правят с нея. Нямаха образ на сериозна партия – ту се обявяваха срещу каквито и да било социални придобивки, ту се присламчваха и кокетираха със синдикатите. Нито веднъж пряко не атакуваха управляващите братя Качински. Дори ако отхвърлим идеологията и оценим кампанията на ЛД от гледна точка на обществото, то тя може да бъде определена само като необмислена и нескопосана. Към всичко това трябва да се подчертаят и стилът и красноречието на Доналд Туск по време на кампанията. Макар и много балансиран, той много приличаше на стила на братята Качински преди две години. Доналд Туск във всичките си публични изяви непрекъснато подчертаваше, че стремежът на Платформата е „поляците да живеят добре”. Въпреки че не правеше никакви обещания за обществена солидарност, той всъщност недвусмислено подсказваше, че неговата партия ще работи в името на цялото общество и ще способства за доброто на обикновените хора. Така за пореден път се появи в общественото пространство изкуствената подялба на полското общество на привърженици на „старите структури” и привърженици на „солидарна Полша” (лозунгите на ПС). Тази разделителна линия се прояви много силно на изборите. Едни срещу други, всеки със своите аргументи, застанаха тези, които продължават да твърдят, че „има хляб“ в партията на братята Качински, и разочарованите от досегашните „постижения”. Вторите решават да поверят управлението на страната на третата година от присъединяването към ЕС на Туск и неговите съпартийци. Отсъстващата левица Парадоксално обаче победата на Платформата не може да се разглежда като възможност за по-нататъшна либерализация на полската икономика съгласно собствената й неолиберална икономическа партийна програма. Точно обратното. И това е поредното доказателство, че с помощта на либерални лозунги не се печели власт в Полша. Защото голяма част от поляците отхвърлят „невидимата ръка на свободния пазар” и не искат тя да решава всичко в живота им. Нагласите в полското общество са такива, че смело може да се рискува с твърдението, че ако в Полша съществуваше идеологически автентична левица, то тя щеше да спечели парламентарния вот в неделя. Или щеше поне да бъде начело на победилите в предсрочните избори през тази година.