Иглика Горанова

Тези дни лидерът на РЗС Яне Янев обяви, че дава кмета на Варна Кирил Йорданов на ДАНС. Бил фараонът в топ 10 на българските кметове-феодали, които редовно злоупотребявали с държавни средства. Звучи ефектно. Не знаем дали е вярно. „Водачът на класацията“ Йорданов съобщи, че с Янев ще се занимава прокуратурата за набеждаване. Кой е крив и кой е прав ще видим след изборите. Или поне се надяваме.
Простата статистика сочи, че от няколко месеца насам ДАНС се занимава с няколко местни управници. Един от тях е кметът на община Гърмен Ахмед Башев, който беше арестуван през една мартенска нощ заради подозрения в насаждане на ислямски радикализъм. Покрай това излезе, че има констатирани нарушения в раздаване на обществени поръчки.
Българското ФБР разследва и хасковския кмет Георги Иванов за злоупотреби, с което бе запозната и комисията по корупция в парламента. Това пък стана повод 22-ма народни представители, запознати със секретните данни, да бъдат разпитани за изтичане на класифицирана информация. Защото се оказа, че разследваният Иванов знае какво пише в доклада за него.
Списъкът с кметовете-нарушители и техните покровители може да бъде продължен с още много имена, с които ДАНС все още не се занимава. Общините у нас са 264. А законът позволява обществени поръчки до 200 хил. лв. да се дават без търг.

Къде е класацията на общинските съвети – нарушители?

В интерес на истината спешно трябва да се направи и още една класация за злоупотреби - на общинските съвети. Примерите в тази посока също са изобилни. Общински съветници регистрират свои строителни фирми и си печелят поръчки. Или ги дават на братовчеди и политически приятели. Никой не ги проверява, защото действат задружно. Местната прокуратура си мълчи, а доскоро нямаше и закон за конфликт на интереси, който да спира безобразията им.
Защо се получава така?
В закона е записано, че в строителството не се прави търг за обществена поръчка между 45 000 и 200 000 лв., а за доставки и услуги - от 15 000 до 50 000 лв. Има скромно изискване да се съберат поне три оферти, но и то отпада, когато сумите са под тези прагове. Номерът е ясен и отработен - когато става дума за ремонти на сгради, поръчките се разбиват на малки суми и така пак печели този, който трябва. В случая кметът или общинският съвет, който управлява държавния паричен ресурс. При това безконтролно.
Явно е, че ДАНС не може да контролира местната власт. И не това е работата на агенцията. За да не се стига до безконтролни вилаети на кметове-феодали държавата трябва да си защити интереса законодателно. Областните управители като представители на държавната власт би трябвало да бъдат тези, които да връщат решенията на местната власт по законосъобразност или по целесъобразност. Това не винаги се случва по различни причини. Отдавна е ясно, че областните управители имат основно представителни функции и дори не разполагат с отделни бюджети. Да не говорим за сериозни правомощия. Очевидно проблемът е много забележим и тревожен, след като и френски експерти посъветваха държавата да защити интереса си чрез основни реформи – с повече правомощия за областните.

Вътрешна война

Отдавна журналистите забелязаха, че у нас има и друг феномен, какъвто липсва в Европа. Тук действа уникалната формула „силен кмет и силен общински съвет се бият“. Кметът взима едни решения, а съветът му пречи да ги изпълнява. И обратно. В крайна сметка двете страни, които трябва да защитават интересите на гражданите взаимно си пречат. Пример в това отношение е Сливен. Кметът Йордан Лечков е във война с общинския съвет, доминиран от БСП. На двата входа на общината той залепи списък за конфликт на интереси сред данъчни служители. Според него съществуват връзки между политици, прокурори, служители на НАП, ДАНС и местни фирми, с което е ощетен бюджета на общината.
В такава ситуация е добре да погледнем към Европа. Според Европейската харта за местно самоуправление общинските съвети са избираеми. Опитът на Италия например сочи, че когато съветниците не си гласуват бюджета, се разпускат. Когато бъдат хванати в нарушение, което ощетява обществения интерес, си отиват. Звучи цивилизовано. Въпросът е дали наистина властта иска да сложи някакъв контрол над краденето.