Агенция Франс прес

Кризата на финансовия капитализъм, триумфът на либерализма, все по- актуален поради завръщането на държавата в икономиката - на пръв поглед всичко обещава на европейската левица видим скок в електоралните нагласи. Днес обаче за левите сили е твърде трудно да оспорват първенството на десницата.
Последните проучвания във връзка с европейските избори през юни прогнозират с голяма сигурност успех на консерваторите, който ще позволи на Европейската народна партия (ЕНП) да остане и занапред основната политическа сила в Европарламента. Очаква се тя да запази своята доста значителна преднина пред Партията на европейските социалисти (ПЕС), изгубила относителното си мнозинство в парламента през 1994 г.

Твърде изненадваща тенденция

Колкото до очакваното засилване на радикалната антикапиталистическа левица в много държави, то изглежда ще бъде балансирано от съществен подем и на мощните евроскептични сили в дясното пространство. Твърде изненадваща тенденция, доколкото изострената икономическа криза по принцип дава на европейската левица всички основания да се надява на по-голяма изборна подкрепа.
От рухването на Берлинската стена насам редиците на левите продължават да се топят и днес те са по-слабо представени в правителствата на страните от ЕС, отколкото десните сили. Преди десетина години социалисти или социалдемократи - самостоятелно или в коалиция, управляваха 13 от 15-те тогавашни членки на ЕС. Днес те са начело само в осем от 27-те държави - Испания, Португалия, Великобритания, България, Унгария (където обаче се отказаха от премиерския пост), Кипър (неокомунистите), Словения и Словакия. В състава на коалиции, най-често малцинствени, те влизат също в правителствата на Германия, Австрия, Холандия, Люксембург, Естония и Румъния.
Междувременно анкетите предричат изборни провали на левите формации във Великобритания, Германия, България и Унгария. "Хората смятат, че за днешната криза са виновни банкерите, а не десницата", пояснява Доминик Хирлеман, политолог от германската фондация "Бертелсман". "По време на криза избирателите не желаят да се впускат в нови експерименти, а това е в полза на днешните управляващи - екипите на Ангела Меркел, Силвио Берлускони и Никола Саркози", добавя той.

Разделението сред социалистите

Освен това консерваторите объркват още повече ориентирите на електората, прибягвайки до методи от традиционния арсенал на левицата – национализация на банките, планове за нов подем на икономиката и регулиране на пазарите. В един от лозунгите, с които се представят пред европейците, те зоват за "солидарност" пред лицето на кризата. Отгоре на всичко социалдемократите са отслабени от подема на радикалните левици във Франция, Германия, Италия и България, който може задълго да им препречи пътя към властта на национално равнище.
Разделението сред социалистите в европейски план също не насърчава избирателите да гласуват за тях. Те не успяха да излъчат единен кандидат, който да смени португалския либерал Жозе Мануел Барозу (подкрепян от десницата) начело на Европейската комисия. Което би могло да стане ясен сигнал за електората. Призивите в този смисъл, по-специално от страна на френските социалисти, бяха торпилирани от решението на мнозина лидери в лявото политическо поле да подкрепят Барозу. Сред тях бяха например испанският министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро и британският премиер Гордън Браун.
А също и от стремежа на социалистите в Европейския парламент да не слагат прътове в колелата на бившия португалски премиер. В него личи влиянието на лидера им - германеца Мартин Шулц, който мечтае някой ден да стане еврокомисар.