Валентин Георгиев

„Създадохме 344 000 работни места. Това не е достатъчно. Ще продължим да създаваме нови“.
„Увеличихме минималната заплата с 60%. Това не е достатъчно. Ще продължим да я увеличаваме“.
„Удвоихме минималната пенсия. Това не е достатъчно. Ще продължим да я увеличаваме“...
Не знам какви имиджмейкъри ползва БСП, но погледнато отстрани, с подобни предизборни послания социалистите се движат на сантиметри над земята. Звучи добре да си изпълнен със самочувствие от един приключващ пълен мандат, при положение че само преди година се изля водопад от зли прокоби за предсрочни избори. Анонси и обещания за по-високи заплати и пенсии обаче са толкова първосигнални и извън времето, че никак не подхождат на нашата „друга България с друга БСП“ през 2009 г. (аналогията с партийната програма от 1994 г. „Нови времена, нова България, нова БСП“ е случайна).
Преди дни и социологическата агенция MBMD отчете спад в електоралната подкрепа на социалистите именно заради рекламната им кампания. И няма как да е другояче, при положение че прекомерното изтъкване на постижения във време на криза звучи, меко казано, пародийно. Не защото такива не липсват за последните 4-5 години, а защото кризата просто ги стопи за някакви си 6-7 месеца. Именно заради кризата, а и заради

неясната бъдеща коалиционност на управлението

в която вече никой не се съмнява, всякаква излишна щедрост в аванс крие сериозна опасност от автогол. В политиката същият, за разлика от футбола, обаче се отчита в края на мача.
Да, номинално погледнато, и пенсии, и минимални заплати бяха повишени през последните 4 години. Само че растящите цени, особено на енергията и лекарствата, отдавна „изядоха“ това увеличение. Нещо повече – преди дни от бизнеса изтъкнаха стряскащи данни, че заплатите в реалния сектор на икономиката са намалели с около 30%. А при положение, че предстои ново орязване на бюджетните разходи (за каквото настояват и ни съветват и отвън), обещанията за поредна актуализация на заплатата на чиновника намирисва на евтин популизъм. Впрочем не друг, а финансовият министър Орешарски вече предупреди, че е съвсем реалистично от 1 юли това да не се случи. Затова пък „добрата новина“ е, че поне няма да има намаляване на възнагражденията.
Колкото до въпросните 300 000 нови работни места, внушителната цифра вече не впечатлява. Болезнената реалност е друга - статистиката за закрити производства и затворени предприятия, масови съкращения и тенденцията за увеличаваща се безработица никак не са за премълчаване. А дали до края на годината тя ще се измерва с двуцифрени числа, както твърдят синдикатите, дали официалните данни за нея в момента са занижени, е въпрос на дискусия. Може и предизборна. Вероятно социалното министерство може да ни засипе със свои си цифри и аргументи, доказващи обратното.
Иначе „ветрилото“ на успехите на сегашното управление определено не се изчерпва само с тези сегменти. Но

проблемът, който вълнува българина,

е не какво беше преди години, а какво се случва сега.
Защото и голямата гордост на кабинета – бюджетният излишък, вече изглежда не е на мода. Хубавото е, че твърде надутите за него разчети все пак бяха „приземени“, за да се признае накрая, че целта през 2009-а остава далеч по-скромна - да не допуснем дефицит.
Ами чуждите инвестиции – друг стожер, който неизменно присъстваше като визитна картичка на страната ни навън? Няма как да се загърби фактът, че в продължение на 5-6 години в България влизаха по 5-6 млрд. евро чужди капитали. Днес кризата обаче сама чертае прогнозите за икономиката ни, а свиването им се очертава да е между 30 и 50 на сто.
Същата нерадостна участ има и икономическият растеж, който претърпя няколко ревизии в посока надолу.
Затова – по-полека с пропагандата на успехите. И най-вече с обещанията и заиграването с бизнеса преди избори. Какво друго е например последната идея на министър Петър Димитров, изречена в „12 без 5“, че осигурителната тежест трябва да падне с 5%. Нима тази антикризисна мярка, за която компаниите настояват отдавна, не можеше да бъде приложена преди половин година? И дали не е поредният балон, който ще се спука след вота?
Уви, практиката ни изобилства с подобни „развръзки“. Едва ли и след тази кампания ще има изненади.