Пол Кругман
Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г.
New York Times

Това ли е краят на Хари и Луиз?
Хари и Луиз са двойката, която се появи в реклама на застрахователната индустрия през 1993 г. Те бяха разтревожени за това какво би се случило, ако „бюрократите от правителството“ започнат да взимат решения за здравеопазването. Рекламните клипове допринесоха за провала на плана на Клинтън за реформа на здравеопазването и оттогава насам са символ на това как могъщите интереси на специалните играчи могат да блокират реформата.
В неделя обаче развълнувани представители на американската администрация ми позвъниха, за да споделят, че този път медико-индустриалният комплекс (това е техен термин, не мой) има намерение да бъде полезен. Шест от основните участници в индустрията (в това число America’s Health Insurance Plans (AHIP, потомъкът на лоби групата, която популяризира Хари и Луиз) изпратиха писмо до президента Обама, в което описват основните аспекти на общ план за контрол върху разходите в здравеопазването.

Изненадващ подарък

Нещо повече – писмото е в абсолютен унисон с повечето от нещата, които официални членове на администрацията отдавна говорят по въпроса за здравната икономика. Трябва ли да се съмняваме в причините, породили този изненадващ подарък? Със сигурност. И след малко ще се върна на това. Но всичко по реда си. На пръв поглед това си е прекалено добра новина. Подписалите писмото заявяват, че развиват проектопредложения за подпомагане на администрацията за постигането на целта й да съкрати 1,5 процентни пункта от ръста на разходите за здравеопазване. Може и да не ви звучи много, но всъщност това е огромно намаление – постигането му би ни спестило $2 трлн. през следващото десетилетие.
Как ще бъдат удържани разходите? Не се дават много подробности, но индустрията очевидно е обърнала подобаващото внимание на идеите на директора на бюджета към Белия дом Питър Оршаг.
Докато заемаше предишния си пост начело на Бюджетната комисия към Конгреса, Оршаг не пропускаше да ни уверява, че Америка харчи твърде много в някои сфери на здравеопазването, от които няма никаква или има твърде малка полза, при положение че парите, отпускани за други сфери, като превенцията и лечението на хронични заболявания, са твърде недостатъчни. Уверен, че между двете неща трябва да се прави връзка, той очевидно заключи, че „съществуват реални възможности за намаляване на разходите, без да застрашаваме общото здравословно състояние“.
Доста правдоподобно. В писмото на здравната индустрия се говори за „намаляване на прекомерната употреба или недостатъчното предлагане на здравни грижи чрез прилагането на качествени и ефективни стимули“. В него се споменава и любимата точка на Оршаг за „придържане към основаните на доказателства най-добри практики и терапии“. Като се вземе предвид всичко това, стигаме и до предписанията на лекаря, ...ъъъ, на бюджетния директор.
Преди да започнем да се радваме обаче, трябва да си отговорим на един очевиден въпрос. Този подарък не е ли „троянски кон“? В крайна сметка няколко от организациите, които са се подписали под това писмо, бяха и сред основните противници на реформата в здравеопазването. Вече споменах AHIP. Към нея трябва да прибавим и Pharmaceutical Research and Manufacturers of America (PhRMA), лобистката групичка, която спомогна за прокарването на Закона за модернизация на Medicare от 2003 г. Именно той попречи на здравните власти да преговарят за цените на лекарствата и предостави огромни надписани суми на частните застрахователи. Всъщност един от новоподписалите е бившият конгресмен от Републиканската партия Били Таузин, който прокара закона в Конгреса и веднага след това напусна поста си, за да приеме щедро платената длъжност на президент на PhRMA.
Въпросът е в това, че си има причина да съм циничен по отношение на мотивите им. Само си спомнете, че онова, което всички ние наричаме разходи за здравеопазване, те наричат приходи.

Място на трапезата

Онова, което предполагам, че се случва, е, че ключовите заинтересовани групи са осъзнали, че реформата в здравеопазването ще се извърши независимо какво правят те, а ако застанат на страната на противниците, няма да могат да седнат на трапезата. (Републиканците в крайна сметка все още отричат проучванията относно това кои медицински процедури са ефикасни, и кои - не, следвайки подлия си план за отнемане свободата на избор на американците.)
Аз бих призовал настойчиво администрацията на Обама да не отстъпва по време на предстоящите преговори. AHIP със сигурност ще се опита да се възползва от добрата воля, родена от позицията й по отношение на контрола върху разходите, за да унищожи важна част от здравната реформа – възможността американците да избират дали да се включат към обществен осигурителен план като алтернатива на частните застрахователи. Администрацията не бива да прави отстъпки по тази точка.
Но нека не съм толкова негативен. Фактът, че медико-индустриалният комплекс се опитва да оформи план за реформа на здравеопазването, вместо да я блокира, е добра поличба. Изглежда Америка най-сетне ще получи онова, което има всяка друга напреднала държава – система, която гарантира достатъчни здравни грижи за всичките си граждани.
А сериозният контрол на разходите би променил всичко – не само за здравеопазването, но и за фискалното бъдеще на Америка. Както е подчертал Оршаг, растящите разходи за здравеопазване са основната причина дългосрочното бъдеще на бюджета да изглежда толкова мрачно. Ако намалим ръста на увеличаване на разходите, то ще изглежда далеч по-светло.
Все още не съм прекален оптимист по отношение на здравеопазването. Но това е една от най-добрите новини, които съм чувал от доста време насам.