Антония Коцева

На срещата на върха на ЕС в Прага миналата седмица върховните представители по социалните въпроси от Чехия, Швеция и Испания, Европейската комисия и партньорите от страните членки отново се опитаха да определят социалните измерения на кризата. Те подхванаха стария дебат за продължителността на работната седмица. Тази тема се оказа най-големият неуспех на евродепутатите, които по време на мандата си не успяха да постигнат компромис. И изведнъж, притиснати от многобройните протести срещу кризата, лошите резултати и липсата на гаранции се разбързаха да търсят решение.

65 часа труд?

Предложенията на някои страни членки работното време да бъде удължено от 48 на 65 часа в контекста на статистиката, че само през март безработните в ЕС са се увеличили с 626 000 души и прогнозата, че през следващата година около 26,5 млн. души ще останат бе работа, вече звучат несериозно. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу определи като приоритет на общността гарантирането на трудова заетост чрез съгласуване на мерки за насърчаване на бизнеса и намаляване на работните часове. Въпреки че участниците в срещата се договориха дискусиите да продължат и на предстоящата среща в Страсбург, която ще е последната преди разпускането на Европейския парламент за изборите през юни, ясно е, че проблемът си остава и новите депутати ще трябва да започнат от нулата.
Все пак участниците в срещата в Прага успяха да постигнат съгласие относно препоръките за изход от проблема, като се спряха на няколко основни акцента. Най-важните сред тях са намаляване на работното време в предприятията, където е отчетен спад в производството или има опасност от масово съкращение на работници, намаляване на осигурителната тежест за бизнеса, както и на разходите за труд, които не са свързани с възнагражденията, създаване на програми за преквалификация и осигуряване на по-гъвкави условия на пазара на труда чрез насърчаване на европейските граждани да търсят работа във всяка от страните членки, където има свободни места. Сред препоръките е и по-доброто сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, която да финансира проекти на младежи, желаещи да развиват собствен бизнес.
Докато новите евродепутати не вземат решение адекватно на новите условия, си остава в сила последното решение на Европейския парламент от 17 декември 2008 г., с което депутатите категорично отхвърлиха предложението на Съвета на ЕС, което би разрешило при определени условия работната седмица да надхвърля 48 часа. Спорната директива на Съвета на ЕС, наричана още "разпоредбата за 65-часовата седмица", предвиждаше и индивидуален параграф, който да позволява на работодател и работник да сключват споразумения помежду си с цел удължаване на работната седмица до 60-65 часа. След бурни демонстрации в Страсбург, в които взеха участие хиляди синдикалисти от всички страни членки, настоящият ЕП взе категорично решение да бъде премахната възможността за индивидуално споразумение за преходен период от три години.
В духа на традицията позицията на ЕП и на страните членки продължават да са непримирими, въпреки очевидната нужда работната седмица да бъде намалена. Липсата на бързи решения обаче няма да засегне по един и същи начин всички страни. В ЕС ръстът на безработицата вече надхвърля 8%, като най-тежко е положението в Испания. В страната, даваща работа и достъп до социалната си система на многобройни имигранти от Източна Европа и африканските страни, тя достигна 17,4%. По този повод испанският министър на труда Селестино Корбачо настоя по време на срещата в Прага ЕС да приеме нова политика в областта на трудовата заетост и социалните дейности. Според Корбачо, който подчерта, че през 2010 г. се очаква ръстът на безработицата в Испания да достигне 20,5%, е дошло времето Европа да започне да гледа в бъдещето и по-ясно да определя приоритетите си.