Палми Ранчев Вярно, интересни са кметските избори. Що физиономии, що народ се изреди да се показва и да говори. Ама, право да ви кажа, бързо ми станаха безразлични всички, като разбрах, че пак щели да спират тока. Е, не било сигурно, ама нали знаете как е у нас. Щом се заговори за нещо лошо, то се случва. Не е изненада, не устискахме положението с АЕЦ-а. Ама, ще попитам, преди беше ясно, преструвахме се на послушни. Но сега, след като имаме сума ти евродепутати, нека да говорят по-убедително по въпроса. Нали знаят по няколко чужди езика? Чух, изпратили писмо до финландския президент и друг там авторитетен финландец. От тях ли намериха да искат помощ? Какво като са много важни за момента? С тях е невъзможно да се разберат. Със сигурност няма да минат без преводачи. Защото нали се сещате как знаят повечето наши депутати чуждите езици. Както всичко останало. Отгоре-отгоре. А щом има преводачи, особено назначени по втория начин, ще оцапат положението. И ще стане както преди години, когато още бяхме в Началото. Ние ли не бяхме ясни, от Европа ли не ни разбраха... Тогава уж опазихме АЕЦ-а , каза тогава Иван Костов, и сме щели да произвеждаме още две години атомно електричество. После Сакса също уговаряше на тази тема европейците. Какво се получи накрая? Затваряйте - и толкова. Не били безопасни реакторите. Що да не са безопасни? Нали и другаде има от същите небезопасни. Ама си работят. И ние искаме. Имало риск. Свикнали сме. Няма точно на нас да ни се случи. Пък и, казват експертите, и нашите, и техните приятели от странство, че са си о`кей. Всекидневно изчезвали по нeколкостотин литра радиоактивна вода? Може би така трябва. Руските, искам да кажа, нашите, действат с изчезване на радиоактивната вода. Имат си характерни особености. И не ми противоречете, ами по-добре погледнете през прозореца. Вали сняг. Прекалено рано според мене. Ама според Дядо Господ - точно навреме. И си представете, че пак започнем с два часа ток, три - без. Святкане и затъмнение като в дискотека. Или като при бомбардировка. Вие може да сте забравили, ама аз не съм. Дори много добре помня. Но сега съм си вкъщи и ме обзема ужас, като си представя, че стаята може съвсем да изстине. Тогава студът на улицата започва да изглежда поносим. Не съм прав. Вкъщи също е топло, ако си облека балтона и съм с два пуловера под него. През цялото време трябва да се движа. Така запазвам за по-дълго жизнените функции. И окончателно разбирам, че няма по-важно от електричеството. Не само лично за мене, а и за всички останали. И за Ленин включително. Нали се сещате, електрификация и така нататък. И по този повод си спомних как преди години застреляха някакви едри шефове от електрото. В Турция стана работата. Какво ли се беше случило? Не се разбра. Сега очаквам още някого да застрелят. Дори го желая, ако ще спират тока. По-сигурно било, че ще преминем на руски газ. Писна ми! Малко ли ни бяха петдесет години. Само като се сетя за руската зима, и ми става по-студено. Освен това започнем ли с газа, най-вероятно ще свършим с валенки. А не искам! Предпочитам да сме като в Швеция. Знаете ли как е там? Хората и през зимата стоят по кафенета и ресторанти на открити тераси. По къси ръкави. Имат толкова ток, че са поставили реотани не само на пода, ами и на покривите. И отгоре, и отдолу им е топло, представете си. Така никога не се сещат, че климатът в тяхната мила родина повече прилича на руския. А ние, както разбрахте от последните лоши новини, пак поглеждаме към Сибир. Направо не знам как да реагирам. Не само заради студа. Защото в този момент искам да си изпържа две яйца за обяд. По панагюрски. Или по трънски, с люта чушка. Двоумя се. Но ако неочаквано спрат тока, какво ще ям? Само ще стискам юмруци, ще крещя, ще стачкувам, ще спирам влаковете и ще блокирам кръстовищата. Но засега оставам вкъщи. Вече съм счупил двете яйца. Печката още работи. Пък и вижте времето навън...