Валери Найденов Чудесно е, че България вече се възражда в цялото си великолепие. Поредното доказателство за това са оздравителните процеси във в. „Поглед”, чието ръководство изгуби вярната посока и изпадна в саркастичен негативизъм, който няма място в обществото на зрелия преход. Със здрава, бащинска ръка Управителният съвет на Съюза на българските журналисти отстрани този тумор от своя орган, възстановявайки неговата идейна чистота. Сега, когато нашата страна се е мобилизирала като един човек, за да изпълни критериите на Европейския съюз и да усвои неговите фондове, ние, журналистите, не трябва да допускаме съмнения, ирония, а на моменти и нездрава критика към устоите на нашето общество. Тук аз няма да давам оценки за вредителската роля на Евгений Станчев и Тодор Токин, които под маската на привидно артистичната небрежност са отворили широко вратата за хумора и сатирата в повереното им издание. Нито пък ще си цапам перото с недобродетелната муза на поета Румен Леонидов, която го завлича в блатото на формализма и идейния анархизъм – детските болести на ранния преход. Нека тримата останат насаме със своята съвест и дано намерят в себе си сили да стъпят на здрава почва. Ще призная, че като създател на рубриката „Между перото и баданарката”, заради която тримата колеги бяха уволнени, аз също имам много сериозна вина за упадъчните тенденции във в. „Поглед”, откъдето преди няколко месеца абдикирах. Бях длъжен да си дам сметка, че тази рубрика рано или късно води към отрицанието и към нравственото безродие. Каква я мислих, каква стана! Но аз няма да се задоволя само с признанието за вина, тъй като вината трябва да се изкупва не с думи, а с дела. И най-добрият начин да направя това е като продължа рубриката „Между перото и баданарката” в поверения ми вестник „Класа”, но в един принципно нов, позитивен и утвърждаващ тон. Тъй като тази рубрика е мое дете, аз съм длъжен да оправя нейните поразии, да я върна в правилния коловоз. Що се отнася до изгубилите верния път колеги Тодор Токин и Румен Леонидов, на тях трябва да им се даде възможност да осъзнаят грешките си и да се превъзпитат като пълноценни строители на прехода. Това е техен граждански дълг, но и мое колегиално задължение. Затова занапред те ще се отдадат на съзидателен труд във в. „Класа”, където на тяхното идейно израстване ще се обърне специално внимание. Оттук нататък от нас се очакват само дела, дела и пак дела. Решенията на Октомврийския пленум на УС на СБЖ – в живота! Да живее краят на прехода! Да крепне гражданското общество!