В. "Индипендънт" Какво се опитваме да кажем? Че вече е забранено да се споменава думата Израел? Не е ли време западните дипломати просто да пораснат и да спрат с тези детински игрички около иранския президент Махмуд Ахмадинеджад? Всичко, което постига тази постановка с бойкотирането на конференцията заради присъствието му и с напускането заради изказванията му, е, че ласкае егото му, повишава популярността му у дома преди изборите и дава на Израел основания в отчаяните му опити да докаже, че Иран е най-сериозната заплаха за неговото съществуване. Вярно, че президентът на Иран не е най-обичаният човек на света. Някои от нещата, които казва, определено са противоречиви. Но той съвсем не е най-невъздържаният лидер на сцената в момента. В лицето на Силвио Берлускони с неговите изцепки за жените и секса, на Никола Саркози с неговите коментари по всевъзможни въпроси - от качеството на останалите лидери до негодността на мюсюлманите да се присъединят към цивилизованите държави, и на полския президент Лех Качински с неговите изявления за гейовете Европа може да претендира, че разполага с подобаващ брой държавници, които не би трябвало да бъдат допускани до официални мероприятия. Ако прочетете обръщението на Ахмадинеджад пред конференцията на ООН за расизма тази седмица в Женева, ще видите, че в него няма почти нищо изненадващо, а определено има неща, с които може да се съгласите. Обвиненията му срещу империалистическите сили за стореното от тях при колониалното управление и при търговията с роби до голяма степен са част от учебния план в училищата. Гневът му заради това, че причините за икономическата криза бяха в Запада, но най-тежко от нея пострадаха невинните хора в развиващия се свят, би получил охотна подкрепа (както и стана) от повечето делегати. Но не заради това страните от Европа и Северна Америка си вдигнаха шапката и си тръгнаха в края на речта на Ахмадинеджад. Постоянният представител на Великобритания към службата на ООН в Женева Питър Гудърам всъщност изплю камъчето, като каза след това: "Веднага щом президентът Ахмадинеджад започна да говори за Израел, това беше знак за нас да напуснем. Предварително се бяхме разбрали, че ако стане дума за това, няма да проявим никаква толерантност." Иранският лидер, добави той, е обвинен в антисемитизъм. Как обаче може да обвиняваш някого в антисемитизъм, когато не си останал да чуеш изказването му? Това е един от въпросите, на които външното министерство без съмнение е обучило своите дипломати как да отговарят. Но какво всъщност се опитваше да каже тук нашият представител? Че е забранено думата Израел да се споменава по какъвто и да е начин в международни дискусии? Че самото й споменаване е достатъчно, за да накара западните правителства да се съюзят в стремежа то да бъде заглушено? В действителност речта на Ахмадинеджад не беше антисемитска, поне не в строгия смисъл на думата. В речта си той никъде не изказа често изразяваното от него мнение, че Израел трябва да бъде изтрит от картата на света. В нито един момент той не спомена думата "евреи", а само "ционисти", и то в конкретен контекст, засягащ Израел. Нито пък повтори прочутите си изказвания, отричащи холокоста. На почит в Близкия изток Вместо това той лансира обвинението, което открай време е на почит в Близкия изток, че Израел е чужда страна, натрапена на местното население от Запада поради чувството му за вина за избиването на евреите; че той е подкрепян от контролиращите западната политика ционисти и че провежда расистка политика срещу палестинците. Е, вие може да сметнете тези призиви за обидни или пресилени (ако наистина има световен ционистки заговор, то той се справя доста зле), но това до голяма степен е типичният възглед в мюсюлманския свят. Западната подкрепа за Израел се разглежда като заговор и това не е просто предубеждение. Сега излизат книги от западни изследователи, които твърдят, че произраелското лоби разполага с напълно несъразмерно на своята численост влияние в САЩ. Ако не друго, то поне с напускането на конференцията в Женева Западът доказа тази теза. Съвсем не е пресилено също така да обвиниш Израел, че е расистка държава. Това може да се приеме за справедлива оценка, след като е единствената страна в света, която определя себе си и своите имигранти на расова основа. А ако се съмнявате, че този основополагащ принцип кара Израел да има расистко отношение към неизраелците, тогава просто трябва да прочетете изказванията на новия му външен министър Авигдор Либерман, за да се освободите от заблудите. Разбира се, Ахмадинеджад играеше за пред своята публика у дома. Той е политик, който се стреми към преизбиране във време, когато икономическото положение на страната му го прави уязвим. На повечето образовани хора им е омръзнало от неговите лудории на световната сцена, докато страната му върви от зле към по-зле. А, разбира се, подобни международни конференции, замислени да излъчват доброта и красота, не са най-подходящите форуми за такива тиради. Но по тези въпроси думите му наистина отразяват мнението на повечето хора не само в Иран, но и в региона. Ако на тази позиция не се даде възможност за изява, това само ще подсили недоволството и чувството, че западният свят е настроен срещу тях. А точно това постигнаха нашите така "праведни" представители тази седмица. По БТА