Дейвид Брукс, New York Times Намираме се насред най-голямата криза на капитализма от 70 години насам. Имаме нова администрация във Вашингтон, която действа на всички фронтове. Как е повлияло всичко това на общественото мнение? Според проучване, проведено от The National Journal и Allstate, резултатите са доста добри. Както можеше да се очаква, налице е голяма икономическа тревога в страната, обхванала хора от всяка категория на доходите. 64% от американците вярват, че има повече рискове, които застрашават стандарта им на живот днес, отколкото са имали техните родители. От друга страна, все още се забелязва усещане за добри възможности. 42% смятат, че имат по-добри шансове да се издигнат, отколкото предишното поколение, в сравнение с 29%, които мислят, че има по-малко такива възможности. Господари на съдбата си Накратко, променливостта е по-голяма както нагоре, така и надолу. Хората като че ли нямат усещането, че пропадат, но и не се чувстват сигурни. И така, към кого се обръщате в такива моменти? Към самите себе си. Американците винаги са знаели, че сами ръководят собствената си съдба. Десетилетие след десетилетие американците се отличават от останалите народи заради вярата си, че отделните им индивидуални действия определят живота им. Световната криза въобще не разклати това им убеждение. Въпрос след въпрос по-голямото мнозинство отговаря, че собствените им действия ще определят колко ще изкарат, как ще издържат рецесията, колко здрави ще са и т. н. Кризата не прати американци да търсят успокоение от правителството. Нито пък доведе до популистки вълни на омраза към бизнеса. В едно скорошно проучване на Gallup 55% са заявили, че голямото правителство е най-голямата заплаха за страната. Едва 32% са посочили големия бизнес. Но тези отговори са близки до историческите норми. Американците винаги са били скептични по отношение на активистки правителства и този скептицизъм се е запазил. На въпроса на Gallup конкретно за тази криза 44% от американците отговарят, че не одобряват прекомерната роля на правителството по време на кризата; 39% заявяват, че одобряват една увеличена намеса, но искат тя да намалее, след като кризата свърши, а само 13% биха искали правителствените действия да са перманентно засилени. На въпроса на National Journal откъде по-конкретно идват добрите идеи и финансовите решения, 40% са посочили корпоративна Америка, а 40% - правителството. Половината от всички американци са отговорили, че най-добрият начин да се увеличи сигурността на доходите е въпрос на индивидуална отговорност, 19% са заявили, че биха били най-ефективни правителствените регулации, като увеличение на минималната работна заплата, а 15% са посочили правителствените програми. Сферата, където според проучването на National Journal трябва да има най-много правителствени действия, е здравеопазването. Скорошно проучване на Pew Research Center показва, че докато понастоящем има по-малко подкрепа за основна реформа в здравеопазването, отколкото през 1993 г., обществото все пак иска реформа, която поне да подобри настоящата система. Отворени за добри идеи Моят приятел Рон Браунщайн от The National Journal, поглеждайки към данните, прави заключение, че макар и американците да са все още скептично настроени към правителството, те са отворени към премисляне на начина, по който трябва да изглежда социална защитна мрежа през 21-ви век. Когато аз погледна данните, правя заключение, че вълненията не са променили значително начина, по който американците гледат на правителството, корпорациите или обществения договор. Американците са отворени за добри идеи от правителството, както винаги, но продължават да са скептично настроени и ревностно самостоятелни. Икономическата криза е създала желание за промяна, но не и промяна на философията. Големият урок за администрацията на Обама е, че американският народ ще продължава да подкрепя дневния й ред, докато го смята за основателен. Под съмнение беше, че една администрация, водена от 47-годишен мъж с почти никакъв вашингтонски опит, ще създаде професионална, плавно функционираща структура. Въпреки това успя. Администрацията направи изумителна серия предложения с висока степен на ефикасност и управленски умения. Това вдъхна доверие в екипа й, ако не и в правителството като цяло. Не всичко е безнадеждно Ако тази аура на неидеологическа компетентност избледнее, подкрепата за дневния ред ще се пропука. Няма особена поддръжка във философско отношение към едно правителството, активистко като това, което Обама предлага. Гласоподавателите от средната класа не желаят да плащат по-високи данъци в замяна на повече федерални услуги. Обществото стои забележително твърдо зад Обама по отношение на икономическите въпроси, но се нуждае от непрестанни доказателства, че той няма да наруши границата на личната свобода и индивидуалната отговорност. За републиканците посланието е, че не всичко е безнадеждно. Колебливите гласоподаватели временно отхвърлиха партията, но не и мирогледа. След края на тази криза те продължават да искат връщане към нормалното, балансирани бюджети и ограничени действия от страна на държавата. Американците продължават да искат властта да е разпределена между разнообразни институции, а не концентрирана в супертехнократите във Вашингтон. Великата депресия промени националното съзнание. Засега Великата рецесия не е.