Бюджетът на Браун ликвидира ерата на „Новите лейбъристи“
Бюджетът на Гордън Браун за годината, в която ще се проведат следващите избори, слага край на епохата на т.нар. Нови лейбъристи. Облагайки с 50% данък онези британци, които печелят над 150 000 паунда годишно, и позволявайки на дълга да расте, Браун всъщност направи реверанс към основните поддръжници на партията и преобърна политиките, господстващи след избирането на Тони Блеър през 1997 г. Те пренебрегнаха повишаването на данъка върху доходите и поощриха ръста на личното богатство.
Bloomberg
Бюджетът на Гордън Браун за годината, в която ще се проведат следващите избори, слага край на епохата на т.нар. Нови лейбъристи. Облагайки с 50% данък онези британци, които печелят над 150 000 паунда годишно, и позволявайки на дълга да расте, Браун всъщност направи реверанс към основните поддръжници на партията и преобърна политиките, господстващи след избирането на Тони Блеър през 1997 г. Те пренебрегнаха повишаването на данъка върху доходите и поощриха ръста на личното богатство.
„Проектът на Новите лейбъристи приключи - казва Айвър Гебър, професор по политически науки в лондонския City University. - Те се опитаха да се маскират като приятели на Ситито. Сега капитализмът и пазарът се сринаха и повлякоха след себе си и целия спектакъл.“
Проектобюджетът, представен в сряда пред парламента от финансовия министър Алистър Дарлинг, отлага разходите по съкращаването на безпрецедентния дефицит за след изборите през юни 2010 г. и предвижда 5,2 млрд. паунда да бъдат похарчени за пера като професионална квалификация, преквалификация и помощ за пенсионерите.
Браун, който помогна за изграждането на програмата на Блеър в качеството си на финансов министър в продължение на 10 години, изостава след опозиционната Консервативна партия във всяко едно проучване на общественото мнение от януари 2008 г. насам. Последната анкета на BPIX на 19 април регистрира разлика от 19%.
„Те просто са паникьосани заради изборите и само за тях мислят - обяснява Марк Уикам-Джоунс, професор по политически науки в Бристолския университет.- Сегашният план изглежда като краткосрочен бюджет, специално проектиран да ги заведе на изборите през 2010 г. В него е заложено леко възстановяване, което ще разстрои дълговите емисии.“
Синдикални похвали
Верните съюзници на Браун похвалиха бюджета, особено частта за облагането на годишните доходи над 150 000 паунда.
Това са и „едни от първите подстъпи към изграждането на справедлива данъчна система“, казва Брендан Барбър, генерален секретар на Конгреса на профсъюзите.
Британските синдикати са сред най-големите финансови поддръжници на Лейбъристката партия. Compass, лобито на лейбъристите, което искаше по-високи данъци за богатите, заяви, че мерките са „доста позакъснели“.
При предишното управление на лейбъристите в края на 70-те години, когато премиер беше Джеймс Калахън, най-високият данък за трудовите доходи беше 83%, а за нетрудови доходи – 98%. Когато Маргарет Тачър пое властта през 1979 г., тя свали данъците съответно до 60 и 75%. Блеър обяви, че партията му, вече сменила одеждите под името „Нови лейбъристи“, няма да се връща към миналото.
„Направиха го отново - коментира Дани Габей, бивш икономист в Bank of England, който в момента оглавява лондонската Fathom Financial Consulting. - Лейбъристите затънаха в свръхзадължения и свръххарчове и сега, когато икономиката се преобърна, се оказа, че ковчежето е празно. Числата са потресаващи. Просто е пълен хаос.“
Бюджетът на Браун орязва и облекченията на данъка върху пенсиите за хората с годишни доходи над 150 000 паунда, както и отлага съкращенията на публичните разходи за след изборите.
Планираните сурови мерки няма да бъдат усетени чак до 2011 г., когато по-високите данъци, намалелите разходи за заплати на служителите в публичния сектор и за инфраструктура трябва да вкарват почти 27 млрд. паунда на година в хазната.
58-годишният Браун и 55-годишният Дарлинг се опитват да се възползват от обществения гняв, като покажат на гласоподавателите, че предприемат мерки срещу свръхраздутото заплащане, прехвърляйки част от цената за спасението на банките по сметката на богатите. През ноември, след като правителството се натовари с участие в Royal Bank of Scotland Plc, HBOS Plc и Lloyd’s TSB Group Pl, Дарлинг оповести, че максималният данък ще скочи от 40 на 45%.
Допълнителни данъци
Според последните разчети човек с годишен доход от 160 000 паунда ще трябва да плаща допълнителни 3600 паунда под формата на данъци, а доход от 350 000 паунда ще надуе тази сума до 22 600 паунда.
„Справедливо е онези, които са спечелили най-много, да дадат повече - заяви Дарлинг пред членовете на парламента. - Решени сме да работим за едно по-справедливо общество.“
Според анализаторите обаче зад икономическите прогнози на Дарлинг се крият и доста политически причини. В сряда той прогнозира, че икономиката ще се свие с 3,5% през тази година и ще нарасне с 1,25% през 2010 г. и с 3,5% през 2011 г.
Около час след тези му изявления Международният валутен фонд предвеща, че съкращението ще е 4,1% през тази година и 0,4% през 2010 г.
Ако Дарлинг беше съобразил прогнозите си за ръста с тези на МВФ, щеше да се озове пред още по-голям натиск да наруши обещанието на правителството от 2005 г. да не увеличава данъците преди следващите избори.
Рекорден дълг
Влошаването на икономическите условия повиши дълга до най-високите нива в историята. Нетните задължения ще скочат повече от два пъти до 1,37 трлн. паунда във фискалната година до март 2014 г., след като във фискалната година до този март бяха 609 млрд. паунда.
Ръстът вероятно няма да успее да оправдае предвижданията на Дарлинг и държавният дълг ще стигне 80% от БВП за период от две години. Това предвиди наскоро на страниците на „Файненшъл таймс“ Вилем Буитер, бивш член на Комитета за монетарна политика на Bank of England.
Разходите по обслужването на дълга ще се покачат до най-високото си ниво от края на Втората световна война насам, казва Габей. Той изчислява, че до 2014 г. правителството ще харчи повече за обслужване на дълга, отколкото харчи към момента за образование, т.е. сумата ще стигне близо 100 млрд. паунда, като през 2011 г. ще е 43 млрд., а през 2009 г. - 30 млрд. паунда.
Великобритания я очаква „продължителен период на високи фискални дефицити“, прогнозира Майкъл Сондърс, главен икономист за Европа в Citigroup. Освен ако „не предприеме сериозно фискално затягане, но за това ще трябва да изчака следващите избори и да се надява на новото правителство“.