Стела Ненкова Българският енергиен холдинг /БЕХ/ обедини всички електро и газови държавни активи за производство, пренос и доставка в едно. Там влязоха мини “Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, АЕЦ “Козлодуй“, НЕК ЕАД, електроенергийният системен оператор, “Булгаргаз” ЕАД, “Булгартрансгаз” ЕАД и “Булгартел” ЕАД. По този начин през септември миналата година бе сбъдната дългогодишната мечта на повечето енергийни лобита за силно държавно предприятие в бранша, което да провежда собствена политика, включително и търговска. И да бъде лидер на пазара в региона. За модел бе използвана чешката ЧЕЗ, която вече години води агресивна политика и извън чешката граница. Същата компания се възползва от изпреварващата либерализация, която по български въведохме в НЕК, отделяйки от електрическата компания точно електроразпределението – най-печелившата търговска дейност. Именно ЧЕЗ купи електроразпределението в Западна България. По това време обаче - през 2003-2004 г. - почти никой в Европа не бързаше да разпарчетосва активите си точно в този бранш. Ние не само ги разделихме, при това на три предприятия – за Западна, за Североизточна и за Югоизточна България – но ги и сложихме на приватизационната маса Четири години по-късно и след трудно научения урок стана факт Българският енергиен холдинг. Неговото създаване беше съвсем логично, но доста позакъсняло, а след като Европарламентът прие правилата на енергийната либерализация до голяма степен и безпредметно. При създаването му бе декларирано, че дружествата, обединени в холдинговата структура, запазват своята оперативна самостоятелност и лицензии, но са директно подчинени на корпоративния център на холдинга. Точно такова единство европейските правила вече не допускат, особено що се отнася до търговската политика. Целта е да се избегне монополното положение на някоя от компаниите, която може да диктува цените на пазара на дребно. Не може в едно да се сливат производството и преносът, или пък преносът и доставката на електроенергия и газ, тъй като това води до монопол, при който крайните потребители са най-потърпевши И докато в газовия бранш у нас реално няма добивна компания, в електрическия нещата не стоят така. Най-простият пример е с НЕК – която хем е обществен доставчик, хем е производител, при това на екологична и скъпа енергия от трийсетината ВЕЦ-ове, нейна собственост. Излиза, че тази част от тока НЕК плаща на себе си. Да не говорим, че в новосформирания холдинг влиза и АЕЦ „Козлодуй“, от който НЕК изкупува значителна част от тока, за да снабдява електроразпределнията, а те – нас. Всички тези цени сега влизат в сумата, която ние плащаме. Целта на енергийната либерализация е да избегне това и тъй като е задължителна, енергийният холдинг или ще трябва да се разпадне, или ще бъде силно окастрен. При всички случаи няма да може да действа като единен център на корпоративно управление. Тъй като обаче за въвеждането на новите правила има година и половина гратисен период, на първо време от структурата ще трябва да се обособят „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор. За чест на изпълнителния директор на структурата Галина Тошева холдингът вече има готовност да извади от структурата си двете проблемни дружества веднага. Отделно НЕК ще трябва да отдели от себе си водните централи, а може да бъдат и приватизирани, колкото и еретична да се струва тази мисъл на управляващите сега. Дори да се запази мегаструктурата, тя няма да може да провежда обща или съгласувана търговска политика, включително и инвестиционна. За задължителността на тези промени ще трябва да следи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чиито реферски функции засега са почти засекретени. Последната изява или поне по-съществена, в която на енергийния холдинг е отредена главна роля, предстои днес и утре в рамките на срещата на върха „Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство“.