Деа Маркова, анализатор, „Политикъл кепитъл - България“ Полша е втората по големина икономика в Централна и Източна Европа и една от най-стабилните. Дясноцентристкото правителство в Полша има широка подкрепа. В международната преса Полша се цитира като страна, добре позиционирана да издържи на стрес-теста на глобалната икономическа криза. Въпреки че валутата й загуби позициите си, Полша доскоро не обмисляше заем от Международния валутен фонд. Тъкмо обратното, Полша направи финансов принос към антикризисния помощен пакет, който Латвия получи от МВФ. Въпреки всичко това миналата седмица страната поиска 20 милиарда долара кредит от МВФ по новата линия за гъвкаво финансиране на фонда. Полша е втората страна в света, възползвала се от тази нова програма. Първата е Мексико, друга голяма и стабилна към момента икономика. Основното, което трябва да се отбележи по повод взаимоотношенията между Полша и Мексико с МВФ, е, че страните получават един вид кредит застраховка, а не финансова помощ. Полша и Мексико се различават от Унгария, Румъния, Исландия и Украйна по това, че взимат заем от МВФ, преди да има абсолютна нужда от него. Този нов тип кредитиране бележи промяна в цялостната логика на финансовите помощи от МВФ. Програмата „Гъвкава кредитна линия,” в която се включиха Полша и Мексико, се предлага единствено на икономически стабилни развиващи се пазари. Целта й е по-скоро да предотврати загуба на стабилност, отколкото да възстанови стабилност, както досегашните инициативи на МВФ. Такъв тип заем няма изисквания към паричната и фискалната политика на страните получатели, освен това те да запазят макроикономическите си показатели толкова стабилни, колкото са били при получаване на кредита. По този начин дизайнът на новия продукт на МВФ го превръща в патерица за добре развиващи се икономики в трудни времена, а не в гипс за вече „счупени” пазари. Освен липсата на строги изисквания „Гъвкавата кредитна линия” на МВФ се характеризира с това, че не може да се възприема като клеймо за икономическа нестабилност. Лошата слава на дълга към МВФ е един от основните аргументи, с които правителства както в България, така и по-света отхвърляха възможността за заем освен в случай на абсолютна необходимост и липса на алтернатива. За пазари с високо присъствие на чуждестранни инвестиции, каквито са повечето развиващи се държави, признанието за непреодолими икономически трудности е равностойно на самоубийство. Външният капитал се оттегля при първите сигнали за предстояща криза, в резултат на което нейното настъпване се ускорява и трудностите се задълбочават. Приемането на гъвкаво финансиране от МВФ обаче казва нещо различно. То показва, че местната икономика към момента покрива критериите за стабилност на фонда и че взима допълнителни мерки, за да запази това статукво. В условията за получаване на гъвкав кредит са наличие на стабилна външноикономическа позиция, разумна данъчна политика и ниски нива на държавен дълг, ниска инфлация ликвиден банков сектор и не на последно място, прозрачност и последователност при провеждането на икономическа политика и представянето на официални данни. Признание от институция като МВФ, че една страна има такава икономическа система и получава финансов ресурс, с който да я поддържа, би се отразило позитивно на бизнес климата и доверието на чуждестранните инвеститори. Макар и неразработен, новият продукт на МВФ изглежда като разумна антикризисна политика. Разбира се, не трябва да забравяме, че той е кредит и за получаването му е необходимо да бъде идентифицирана ясна нужда и посока за приложение. Критерий, по които може да се определи дали една икономика има нужда от увеличаване на външния си дълг, е оценката на самия Международен валутен фонд. Вече знаем, че според МВФ икономическата криза ще се отрази на повечето държави в Източна Европа, преди глобалните пазари да започнат бавното си възстановяване. Едно от основните притеснения на фонда, публикувани в доклад върху Централна и Източна Европа след срещата на Г-20 в Лондон, е, че икономическият ръст на региона ще спадне с 2,5% през 2009 г., вместо да отчете ръст от 4,25%, както МВФ прогнозира през есента на 2008 г. Допълнително регионът ще трябва да рефинансира 413 милиарда долара външен дълг и е натрупал над 80 милиарда долара търговски дефицит. По ниво на външен дълг в комбинация с дефицит по търговската сметка Полша се нарежда първа в региона, което обяснява търсенето на допълнителна ликвидност и увеличение на валутните и резерви чрез кредит България заема средни позиции в една такава статистика. Чувствителен е спадът в преките чуждестранни инвестиции и износа – основни източници на валута и позитивно салдо по платежния баланс. При наличие на валутен борд няма опасност за девалвация на местната валута. По отношение на другите макроикономически критерии страната ни отчита рецесия, но ръстът на БВП намалява почти наполовина в последната четвърт на 2008 г. За сметка на това бордът създава друга опасност – за намаляване на парите в обращение при дефицит по платежния баланс. Ако в България влиза по-малко капитал, отколкото излиза, което досега не се е случвало, ще се понижат валутните резерви на БНБ. По механизма на паричния ни режим паричното предлагане трябва да се промени пропорционално. Наличието на по-малко пари в обращение ще предизвика спад в потреблението и производството. С други думи ще се наложи икономическо забавяне, докато не се достигне ново ниво на баланс между търсенето и предлагането на стоки и услуги и паричното предлагане. Потенциалната опасност от такава реалност кара икономисти и инвеститори да поставят под съмнение стабилността на валутния борд. Той от своя страна е основна котва на доверие в България предвид нестабилните валути в географския ни регион. Ето защо допълнителна гаранция за икономическа сигурност не ни е излишна. Кредит от МВФ би увеличил нивата на държавни валутни резерви и би предотвратил потенциалните сътресения при евентуален дефицит по платежния баланс. Възможно е подобна стъпка да вдъхне увереност на международните инвеститори и до такъв дефицит дори да не се достигне. Всъщност основното послание на договаряне на кредит между България и МВФ е подобно на подготвяне за приемане на евро чрез влизане в ЕРМ II или за едностранна евроизация, която бизнес средите предложиха неотдавна. Всеки един от трите подхода би бил знак за търсене на стабилност и гарантиране на разумна икономическа политика по време на глобална криза на доверието.