Пол Кругман The New York Times „Каква е възможно най-лошата перспектива пред световната икономика?“, попита моят събеседник. Едва на следващия ден стигнах до правилния отговор – САЩ биха могли да се превърнат в Ирландия. Кое му е толкова лошото на това ли? Ами според последната прогноза на ирландското правителство тази година брутният вътрешен продукт на страната ще падне с над 10% спрямо върховото си равнище, с което ще прекрачи границата между понятията рецесия и депресия. И това съвсем не е всичко. Ирландия е принудена да вдигне данъците и да ограничи държавните разходи в опит да удовлетвори неспокойните кредитори. Тези политики обаче само ще задълбочат допълнително задаващата се икономическа криза. Пророчество за световната икономика Опасението ми е да не би и останалите страни да бъдат застигнати от подобно редуциране на инструментариума от мерки. Лозунгът “Erin go bragh”, който по принцип се превежда като „Да живее Ирландия“, обикновено се използва като начин да бъде заявена ирландската идентичност. Страшното е, че може да се разтълкува и като пророчество за съдбата на световната икономика. Как стигна Ирландия до сегашното си затруднение? Тя просто вървеше с по-големи крачки по пътя, по който всички поехме. Подобно на Исландия, страната се втурна с главата напред в обещаващия нов свят на неконтролираните глобални пазари. Миналата година Heritage Foundation обяви Ирландия за третата най-свободна икономика в света след Хонконг и Сингапур. Банковият сектор стана особено свободен сегмент от ирландската икономика, но за жалост тази му характеристика се превърна в ключ за финансирането на гигантския жилищен балон. На практика страната се превърна в малко по-хладна версия на крайбрежна Флорида. После балонът се спука Сривът на строителния сектор доведе до остра икономическа криза, а заради главоломно падащите цени на жилищата хората се озоваха със заеми, надвишаващи стойността на жилищата им. Както и в САЩ, резултатът беше растяща вълна от просрочвания и тежки загуби за банките. Проблемите на банките в голяма степен са отговорни за ограничаването на вариантите за действие, с които разполага ирландското правителство. Преди началото на кризата Ирландия изглеждаше в добро състояние във фискално отношение, с балансиран бюджет и ниско равнище на държавния дълг. Само дето приходите на правителството, станали силно зависими от жилищния бум, спаднаха заедно с балона. Нещо по-важно, изведнъж на ирландското правителство му се наложи да поеме отговорност за грешките на банкерите от частния сектор. Миналия септември Ирландия взе мерки за укрепване на доверието в банките си, като предложи правителствени гаранции за задълженията им. Така страната изложи данъкоплатците си на потенциални загуби в размер над два пъти по-голям от брутния вътрешен продукт, което в американски параметри би означавало $30 трлн. Съчетанието от дефицити и излагане на риск към загубите на банките провокира съмнения относно платежоспособността на Ирландия в дългосрочен план. Това на свой ред доведе до ръст на допълнителния дивидент за риск по ирландските облигации и предупреждения за понижаване на кредитния рейтинг на страната. Оттук и строгите нови политики. По-рано този месец в опит да успокои кредиторите ирландското правителство обяви план за закупуване на много от лошите активи на банките (което още повече ще застраши данъкоплатците), увеличаване на данъците и редуциране на разходите. Призиви за национализация Правилно ли действа ирландският кабинет? Специалистите в страната критикуват плана за спасение на банките, а много от тях призовават за временна национализация (Ирландия вече национализира една голяма банка). Споровете между водещите ирландски икономисти за най-добрия изход от бъркотията в банковия сектор много приличат на тези в САЩ. Няма особени разногласия обаче относно необходимостта от затягане на фискалната политика. Колкото до борбата с рецесията, изглежда, Ирландия съвсем откровено няма друг вариант, освен да се надява на водено от износа възстановяване, ако и когато останалата част от света се позакрепи. Какво е значението на всичко това за американците? Поне засега САЩ не страдат от подобна парализа във фискалната политика – финансовите пазари все още разглеждат американските облигации като най-сигурната инвестиция. Не сме спестили за черни дни Не можем обаче да разчитаме, че това доверие ще се запази вечно. За жалост не сме спестили за черни дни – благодарение на данъчните намаления и войната в Ирак САЩ излязоха от бума по времето на Буш с по-високо съотношение между държавен дълг и БВП. Страната може да се сблъска със собствени проблеми на пазара на облигации, ако това съотношение се вдигне с още 30-40 базисни пункта, което не е изключено като вариант при недалновидна икономическа политика през следващите няколко години. Това е една от причините да съм така обезпокоен от плана за укрепване на банките, предложен от американския президент. Ако, както се опасяват част от нас, вместо да поправят счупеното, средствата на данъкоплатците в крайна сметка доведат до нови печалби на финансовите оператори, може и да не разполагаме с достатъчно пари да започнем процеса наново. Поуката от случая с Ирландия е, че наистина не бихте искали да се поставите в положение, при което ви се налага да накажете икономиката си, за да спасите банките.