Станка Динева Преди три дни министърът на икономиката Петър Димитров подметна, че ако спечелят властта, ще обмислят намаляването на осигурителните вноски с 5%. Ако въпросът опре само до обмислянето, проблеми няма, разбираемо е предизборното заиграване с пенсионните вноски. Лошо, дори опасно ще стане, ако се стигне до намаляването им. Защо? В момента държавата брои суха пара от бюджета за 12% вноски за пенсии 2,070 млрд. лв. Отделно от тях фондът, от който се изплащат парите за прослужено време и старост, е на дефицит в размер на над 804 млн. лв., което значи, че и те се плащат от бюджета. Според съпартийци и коалиционни партньори на правителството, в което е министър Димитров, намаляването на вноските с 5% означава, че по сметките на Националния осигурителен институт (НОИ) няма да влязат 1,2 млрд. лв. При това положение или дефицитът ще скочи с посочената сума, или държавата трябва да встъпи в ролята на осигурител на мястото на работодателите. И в двата случая ще плаща хазната. Най-вероятно ще се случи второто, а това означава завой на 180 градуса в пенсионно осигуряване на България. От система, в която всички участници си поделят отговорността, тя ще стане над 50% държавна. Отделно пък ще се сложи черта на започнатата през 1998-1999 г. реформа в осигуряването, която предвиждаше тотално изтегляне на държавата и поделяне на отговорностите между работодателите и техните служители. Няма защо да се чудим какво може да се случи - без носталгия можем да си спомни зимата на 1996-1997 г., когато освен банките фалира и държавата, и пенсионното осигуряване. Каква е ситуацията в момента? След последното намаление на пенсионните вноски бюджетът плаща 46,6% от осигуровките. Чувствително бе свален процентът на работодателите. Депутати от социалната комисия в парламента споделят, че напук на учебникарските примери, че като се намаляват вноските, изсветлява икономиката и се увеличават инвестициите, у нас това не се случва. Наблюденията през четирите години управление на този парламент показали, че спестените от осигуровки пари се харчат за лукс от някои собственици на компаниите. По думите им само големият и средният национално отговорен капитал инвестира в техника и в заплати на кадрите си, които всъщност осигуряват просперитета на компаниите. Затова изпълнителната и законодателната власт са били принудени да предприемат административни мерки и да увеличат минималните осигурителни прагове с 26,6%. Всъщност реформата в пенсионното осигуряване стартира с подялба на осигуровките между работодателите и служителите в съотношение 65:35. Ако се спазваше графикът на осъвременяване на системата, би следвало тази година работодателите да внасят 40% от осигуровките, а работниците – 60%. Ниските доходи и масовата бедност на населението отложиха дори подялбата на вноските между бизнеса и работната сила в съотношение 50 на 50. За да облекчи предприемачите, държавата пое върху себе си тежестта от вноските. Изненадващото е, че въпреки информацията за последващия удар върху България на ефектите от световната финансова криза управляващите обещават отстъпки, които могат да сринат не само НОИ, но и целия бюджет Само за първите три месеца на тази година постъпленията от данъци в хазната са намалели с 10%. Липсват или не се оповестяват данни какъв ще е ефектът върху осигурителната система. Може да се очаква, че той ще е най-малкото същият, както при бюджета. Това означава, че по сметките на НОИ ще влязат 500-550 млн. лв. по-малко. Това автоматически ще вдигне дефицита му до 1,3 млрд. лв. Изглежда, нещата вървят точно натам, защото неотдавна в медиите изтече информация от таен доклад на министъра на финансите Пламен Орешарски, че се задава срив на приходите в хазната и орязване на пенсиите до равнището на 2007 г. Най-големите увеличения на парите за прослужено време и старост, с което управляващите много се гордеят, бе направено именно оттогава насам. При това положение да се обещава намаляване на вноските по време на криза, е, меко казано, безотговорно.