The New York Times В речта си за икономическите проблеми на страната президентът Барак Обама припомни притчата на Исус за двете къщи. Бурята отвяла изградения върху пясък дом, а издигнатият върху камък се оказал неподатлив на бушуващите ветрове. По този начин Обама се опита да обясни стремежа си не просто да съживи западащата американска икономика, а практически да я преобрази с мащабни промени в областта на здравеопазването, енергетиката и образованието. Той твърди, че без по-дълбока реформа е въпрос на време икономиката отново да се срине. В пространна едночасова реч пред студентите от университета „Джорджтаун“ Обама отговори на критиците си и се опита да набере политическа подкрепа за експанзивната си икономическа програма. Вълна от мерки Както призна самият той, много американци смятат, че се е нагърбил с твърде много задачи едновременно, други пък, че не прави достатъчно, а трети просто се чудят как си кореспондират всички елементи в дневния му ред. Задава се истинска вълна от държавни мерки, чиято цел е да изведат страната от икономическото бедствие. Обама за пореден път заяви, че долавя лъч надежда, но в същото време помоли за търпение американското общество, което е свикнало с мигновените резултати и по време на кризи „се люшка между шока и екзалтацията“. Обама избра да изнесе тази ключова по думите на съветниците му реч малко преди да отпътува за Тринидад и Мексико в четвъртък – втора чуждестранна визита този месец. Задачата на обръщението му бе да припомни на американците, че остава концентриран върху икономиката. В същото време то е опит да зададе тона на дебата, преди Конгресът да поднови работата си идната седмица. Скептиците, сред които и съпартийци на президента, се питат дали има смисъл Обама да се съсредоточава върху разширяването на здравното осигуряване, ограничаването на емисиите парникови газове и други подобни приоритети, когато работните места продължават да се закриват с главозамайващо темпо, банковият сектор все още е в безизходица, автомобилната индустрия е на ръба на катастрофата, а бюджетният дефицит на страната бързо нараства. Президентът използва обръщението си, за да обвърже тези коренно различни проблеми и да представи интегрирана визия за бъдещето на американския капитализъм след края на рецесията. Той се защити от обвиненията, че разорява страната, както и от критиките, че не действа достатъчно агресивно за поглъщането на банки и наливането на още повече пари в сектора. „Безотговорна несдържаност“ „Наясно съм с критиките, че моята администрация харчи с безотговорна несдържаност, прокарва либерален социален дневен ред и ипотекира бъдещето на децата ни“, заяви Обама. Но той отхвърли тези определения и заяви, че е време за трудни решения: „Действията за решаване на истинските проблеми са изместени от опити да се трупат политически дивиденти.“ Обама укори критиците на плановете си за разходи и потвърди готовността си да се заеме с реформирането на програми като Social Security, Medicare и Medicaid, които поглъщат значителна част от бюджета. „Нека не се заблуждаваме с идеи, че можем да решим проблема, като орежем бюджета на Националната фондация за изкуствата, заяви той. Ако ще работим сериозно по въпроса с фискалната дисциплина, лидерите на страната трябва да предприемат реални действия за промяна на социалните програми.“ Коментарът предизвика ответна реакция от конгресмена Джон Бонър, лидер на републиканците в Камарата на представителите, който обвини президента, че сам не се отнася сериозно към тези програми и натрупаните дефицити. „Вашингтон лесно дава обещания, така че въпросът към администрацията остава – какъв е планът и щом трябва да действаме сериозно по него, защо решихте да пренебрегнете реформата на социалните програми в бюджета си?“, се казва в изявлението на Бонър. В опит да защити ангажимента си към фискалното затягане Обама отново се позова на статистика, към която специалистите се отнасят с насмешка. За пореден път той заяви: „Идентифицирали сме начини за ограничаване на дефицита с $2 трлн. в следващото десетилетие“, посочи президентът. Две трети от тях обаче се основават на предположенията, че след десет години страната ще разполага със сегашния брой войници в Ирак, макар че преди края на мандата си Джордж Буш подписа споразумение с Багдад за окончателно изтегляне на американските сили в рамките на три години. Обама трябваше да отблъсква нападки не само от дясното политическо пространство. Критиците отляво го обвиняват, че е твърде нерешителен и питат: „Защо не сте по-строг с банките?“ Президентът казва, че не е предприел държавни поглъщания в сектора, тъй като подобна мярка ще струва повече на данъкоплатците и ще урони доверието. „Правителството трябва да се ръководи от Хипократовата клетва „На първо място не причинявай вреда“, поясни той. Обама продължава да твърди, че здравеопазването трябва да премине основна реформа до края на годината. Той подкрепя „решителния пакет от реформи“ на министъра на отбраната Робърт Гейтс, който предлага да се отменят скъпоструващи програми за въоръжаване. Държавният глава не бе толкова конкретен по въпроса доколко сега е подходящият момент да се поставят ограничения за въглеродните емисии. Демократите в Конгреса изпуснаха да включат тавана за емисиите в проектобюджета, приет в различна форма от Камарата на представителите и Сената. Според критиците определянето на лимит ще се отрази зле на индустрията и ще увеличи разходите на енергийните потребители по време на рецесията. Конгресмените демократи настояват за одобряването на законодателна рамка, която да регламентира търговията с въглеродни кредити, но не са сигурни дали това ще може да стане още тази година. „Трябва да вземем предвид и цената на прехода към нова система“, призна Обама, но добави: „Не можем повече да отлагаме въвеждането на правила за икономика, основаваща се на чистата енергия.“ Според американския президент подобни инициативи са също толкова необходими, колкото и разрешването на банковата и жилищната криза. „Ако не поставим новите основи сега, не след дълго ще се върнем в сегашното положение“, заяви той.