Николай Танев, анализатор, „Политикъл кепитъл-България“ Историческа, нов световен ред... Това бяха част от определенията за завършилата наскоро среща на Г-20 в Лондон. Въпреки безспорните положителни моменти форумът ще се запомни и с очевидната липса дори на ред, посветен на може би най-важната причина да се стигне до най-тежката икономическа криза след Втората световна война (ВСВ) – паричната политика. Валутните курсове не бяха споменати, въпреки че големите дисбаланси в световната търговия тепърва ще се коригират именно чрез приспособяване на валутните курсове. Вторият голям игнориран въпрос беше все по-колебливата позиция на щатския долар като световна резервна валута на фона на зачестилите призиви от някои азиатски страни и най-вече Китай за замяна на долара. Позицията бе застъпена и от президента на Русия Дмитрий Медведев, като тези страни призоваха ролята на световна резервна валута да се поеме от специалните права на тираж (СПТ) – „валутата” на Международния валутен фонд (МВФ). Новината, че световните лидери са се споразумели за създаването на нова емисия от 250 млрд. долара СПТ, която да помогне за подобряване на кредитния капацитет на МВФ, дори предизвика мнения, че това е първа крачка към „детрониране” на долара. Защо доларът не може да бъде заместен от СПТ в краткосрочен план? На първо място, СПТ не е нищо повече от счетоводна единица. Те представляват кошница от валути – долар, евро, йена и британски паунд, като доларът дава 44% от теглото след последната ревизия от 2005 г. СПТ на практика са част от резервите на отделните правителства и те могат да бъдат използвани като обезпечение при заеми, т.е. тяхното създаване може да значи увеличение на глобалното парично предлагане. Но все пак СПТ са производни от съществуваща валута и създаването на нови 250 млрд. долара в СПТ не означава автоматично замяна на долара. До момента, в който тези емисии не станат да кажем ежегодни или големите страни не започнат да държат големи активи, деноминирани в СПТ, то ролята на „валутата” на МВФ ще остане ограничена. Всъщност няма никаква пречка Китай да започне да издава дълг, деноминиран в СПТ, който да бъде купуван да кажем от Русия за сметка на доларовите й резерви. Фактът, че за момента никой не прави това, показва, че никой няма сметка да променя статуквото. Китай на практика е най-големият съдържател на щатска валута в резервите си. В момента, в който започне масирана продажба на доларовите активи, стойността на резервите на Китай би спаднала драстично. В крайна сметка подобно действие може да предизвика глобална валутна криза, на фона на която сегашната финансова криза ще изглежда като разходка в парка. Защо доларът ще продължи да бъде предпочитана валута в периода на криза? През последните месеци движението на двойката евро/долар беше до голяма степен свързана с тенденциите на развитие на т.нар. рисков апетит. С рязкото понижение на световното търсене очакванията за печалби на капиталовите пазари се изпариха, което накара инвеститорите да изтеглят голяма част от парите в рисковани активи и да потърсят убежище в сигурен актив като щатския долар. Времената, когато доларът беше една от най-печелившите и най-вече сигурни инвестиции, не са толкова далече и голяма част от инвеститорите предпочетоха връщането към активи, деноминирани в долари. Не бива да се забравя, че САЩ продължават да имат най-развития капиталов пазар и най-стабилната система от гледна точка на политически риск, което прави доларовите активи най-предпочитан избор за отбягващи риска инвеститори. На второ място, доларът на практика се превърна в „най-малко лошата инвестиция”, тъй като САЩ бяха първата голяма икономика, която свали рязко лихвите, която предложи голям пакет за стимулиране на икономиката, а това накара инвеститорите да смятат, че Америка ще е първата страна, която ще излезе и ще поведе останалите страни от кризата. Въпреки че през последните седмици се забелязаха някои плахи индикации, че рисковият апетит може и да се завръща, преобладаващата част от прогнозите на централните банки и международните институции продължават да са песимистични. МВФ вече нееднократно предупреди за най-голямото свиване на глобалната икономика.. На този етап няма почти никакви основания да се очакват позитивни резултати от компаниите на капиталовите пазари, което ще продължи да оказва натиск надолу върху световните борси, което от своя страна ще продължи да влияе негативно върху рисковия апетит и ще продължи да подкрепя търсенето на доларови активи. Ако оставим рисковия апетит настрана и се съсредоточим върху реалната икономика, ще видим, че последните прогнози показват, че американската икономика ще изпревари растежа в еврозоната още през второто тримесечие на годината. Повечето прогнози показват, че още към третото тримесечие американската икономика ще отбележи растеж, докато европейската ще започне бавно да се възстановява най-рано в началото на 2010 г. Диференциалът в икономическия растеж вероятно ще остане в полза на САЩ поне до края на 2010 г., което означава, че Федералният резерв ще бъде първи в процеса на вдигане на лихвите с цел успокояване на инфлационния натиск след стотиците милиарди долари, налети в ликвидност през последните месеци. Не по-малко важен ще е ефектът по линия на дълга. Американското правителство ще издаде стотици милиарди държавни облигации, за да финансира огромния дефицит заради програмите за борба с кризата. Това ще намали цената на американските дългови книжа, което ще ги направи много по-атрактивни и ще носят много по-голяма възвращаемост на фона на книжата на европейските правителства. Всичко това води на мисълта, че поне в близките 1-2 години фундаменталните фактори подкрепят възстановяване на долара спрямо еврото, подкрепено от продължаващо търсене на щатска валута и деноминирани в долари активи за сметка на базираните на евро активи. Това обаче далеч не решава дългосрочните проблеми на долара като валута, обременена от огромни външнотърговски неравновесия и растящо дългово бреме. Лекарството, което „пие” в момента американската икономика под формата на огромно печатане на пари и разхлабена парична политика, всъщност беше отровата, която доведе до сегашната криза. В този смисъл, трудните времена пред световната валутна система далеч не свършват с края на тази криза и тепърва доларът ще трябва да се справя с по-големи предизвикателства в дългосрочен план.