Елеонора Николова, независим депутат, ЕНП Смисълът на предложените промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) е в период на криза, в какъвто се намираме в момента, да може да се разсрочи изплащането на санкционната част от договора за приватизация. В случая става дума за неустойки по споразумението между купувача на дружеството и държавата и натрупаните лихви. С времето те се превръщат в изключително тежка санкция спрямо купувача. Така предприятията, които стоят стабилно на пазара и не са в производство несъстоятелност или в ликвидация, ще могат да изплатят задълженията си не наведнъж, а да ги разсрочат за период от 5 години. Останалите изменения на закона позволяват преразглеждане и предоговаряне на приватизационните договори, което е неетично по отношение на останалите участници в процеса. Така се дава възможност да не се обслужват основни ангажименти от договорите – за инвестиции, за развитие на производствата. Много често текстове, подобни на този, се приемат набързо, за да се реализира една или друга идея, произтичаща от житейските ситуации. Не са редки и случаите, когато се гласуват откровено лобистки текстове. Проблем е и това, че не се търси съзвучие с останалите закони. Например в изпълнителния процес разсрочване на вземането е възможно единствено когато се изплати 25% от него. В промените в ЗПСК такова условие не е поставено. Същевременно дължимата лихва не може да бъде различна от тази по Гражданско-процесуалния кодекс, по Данъчноосигурителния процесуален кодекс и по Закона за приватизацията и следприватизационен контрол. Тя винаги е основният лихвен процент плюс 10% пункта надбавка. Имайки предвид всички тези неясноти по отношение на събиранията на вземанията във времето, не изключвам вероятността да се наложи да бъдат приети допълнителни изменение на ЗПСК, които да сложат в ред противоречията между различни текстове, уреждащи една и съща материя – на длъжника и на неговите задължения.