The Independent Европейският съюз има на разположение внушителен бюджет за подпомагане и развитие. През 2007 г. бяха отпуснати над ?8,5 млрд. в помощи за страни извън Евросъюза, а в следващите години сумата даже ще нарасне. От изключителна важност е бюджетът да бъде управляван ефективно, така че парите да стигнат до възможно най-много хора. Процесът на управлението трябва да е прозрачен, за да са сигурни европейските данъкоплатци, че с доверието им не се злоупотребява. Най-същественото обаче е средствата да се отпускат ефективно и да се създадат системи, които да гарантират, че с парите няма да се финансират корупцията, изпълнената с омраза пропаганда и насилието. Тоест онези неща, които всъщност се опитваме да изкореним. Ако политиците и длъжностните лица не изпълнят тези елементарни стандарти, ще излъжат доверието не само на своите избиратели, но и на милионите нуждаещи се хора по целия свят. Разследванията на ОЛАФ За жалост досега наличните доказателства говорят, че ЕС наистина не е в състояние да покрие тези стандарти. Разследванията на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) разкриха редица случаи, в които предназначени за развитие помощи влизат в корупционни схеми. Така например 90% от парите, отпуснати по проект за водоснабдяване в Парагвай, са се озовали в банковата сметка на фондация, която в действителност изобщо не работи по него. Оказва се, че посочените в плана подизпълнители изобщо не съществуват, а ръководителят, който контролира проекта, всъщност е собственик на компания, с която е подписан договор за извършване на дейностите по проекта. В друг случай, при това доста по-близък до централните власти, италианска организация с идеална цел (чието име все още не е доведено до знанието на обществеността) е получила ?11 млн. от ЕС заедно с още по-голяма сума от италианското правителство, за да финансира общо 28 проекта в Третия свят. ОЛАФ констатира, че организацията е изпращала фалшиви фактури или само копия от фактури и само част от парите са отишли по предназначение. Освен това Европейският съюз предоставя бюджетна помощ (която е под формата на директни финансови трансфери) за чуждестранни правителства, които са известни с ужасяваща история по отношение на демократичното управление и политиката по спазване на човешките права. В рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ENPI) алжирското правителство получава милиони под формата на помощ от ЕС. През 2008 г. „Амнести интернешънъл“ настоя членките на ЕС да прекратят депортирането на нелегални имигранти към Алжир, като се позова на широко известните практики за изтезаване, прилагани от властите в страната. ЕС пое ангажимент да подпомогне държавния бюджет на Сирия, като предостави на сирийското правителство помощ в размер на ?130 млн. за периода 2007-2010 г. Подкрепата се превърна в реалност въпреки предполагаемото участие на страната в покушението над ливанския министър-председател Рафик Харири и факта, че местните власти лишават от свобода борците за демократично управление с аргумента, че „уронват националното самосъзнание“ (евфемизъм за противопоставяне срещу режима). Бюджетната подкрепа от ЕС съдейства на Египет за финансиране на телевизионен канал, който получи следното описание от един негов служител: „Целта му е да помага на хората в изпълнението на това, което вие на Запад наричате самоубийствена мисия.“ Като изключим спорадичните разследвания на измами, изключително трудно можем да добием ясна представа за това как се харчат парите на европейските данъкоплатци по програмите на Европейския съюз за бюджетна помощ. А при положение че дори самите евродепутати не успяват да получат информацията, необходима за осъществяването на качествен надзор върху разходите на Евросъюза, то обикновеният гражданин на страна - член на ЕС, няма абсолютно никакъв шанс. Подписване на празни чекове Това положение трябва да се промени. Първата стъпка е официалното публикуване на данните. В Съединените щати законодателството изисква публикуването на подробна информация за предприятията и организациите, които получават държавно финансиране. Това изискване доведе до създаването на уебсайта USAspending.gov, на който американските граждани могат лесно да проверят как се харчат парите им. Получателите на мащабни европомощи би трябвало да дават отчет за усилията си пред ключовите комисии в Европейския парламент. Така институциите на ЕС ще бъдат предпазени от порочната практика да подписват празни чекове, чието изразходване после не са в състояние да проследят. По този начин ще се създадат условия за истинска отчетност на начина, по който са използвани средствата, а парите ще могат да бъдат съсредоточени върху проекти, които могат да покажат реални резултати. И накрая (може би това е и най-важният момент), ЕС трябва да изиска от подпомаганите от него организации да не извършват и да не възхваляват терористични действия. Когато американските фондации Rockefeller и Ford получиха сигнали, че дарените от тях средства се използват за подпомагане на екстремистки организации, много бързо прекратиха финансирането. Впоследствие във формулярите им за кандидатстване бяха включени условия, с които подобно поведение стана основание за евентуално бъдещо прекратяване на дарението. Европейският съюз управлява един от най-големите бюджети за подпомагане в света. Затова и ще трябва да покаже, че разбира отговорността, която носят подобни впечатляващи ресурси. Европейските данъкоплатци с право ще бъдат възмутени, ако парите им продължат да влизат в джобовете на корумпирани хора или пък подклаждат омразата и насилието, които всъщност трябва да изкоренят.