Агенция Франс прес Управляващата партия и опозицията в Индия, които се изправят една срещу друга на предстоящите между 16 април и 13 май парламентарни избори, размахват призрака на тероризма четири месеца след извършените от ислямисти атентати в Мумбай. Но експертите се съмняват, че тази тактика има ефект пред гласоподавателите. Като публикува в края на март изборната си програма, партията Индийски национален конгрес (ИНК) на премиера Манмохан Сингх се представи като единствената способна да се бори "с енергия и решителност срещу бича на тероризма". Всъщност правителството е в отбранителна позиция след атаките в Мумбай между 26 и 29 ноември. То е обвинявано, че не е съумяло да осуети или поне да ограничи касапницата през този "индийски 11 септември" (174 убити, сред които деветима от десетимата нападатели). Индия приписва тези атентати срещу икономическата й столица на "Лашкар-е-тайба" - нелегална пакистанска въоръжена ислямистка групировка, която действа в Кашмир, в съучастие с пакистанското военно разузнаване (Управлението за междуведомствено разузнаване). Тя неуморно обвинява своя пакистански съсед и заклет враг, че е "епицентърът на световния тероризъм" и изразява опасения, че ще бъде ударена отново. Парламентът също така прие в края на 2008 г. по-строг закон за борба срещу тероризма с надеждата да бъде успокоен общественият гняв, тъй като азиатският гигант стана мишена на безпрецедентна вълна от атентати, средно по един на всеки три месеца от 2005 г. досега. „Кошмарна политика“ Това е добър коз за опозиционната хиндуистка националистическа партия „Бхаратия джаната“ (Индийска народна партия), управлявала между 1998 и 2004 г., която определи като "кошмар" антитерористичната политика на Индийския национален конгрес. "Индия никога не е била толкова безпомощна срещу тероризма", оплака се „Бхаратия джаната“ в своята програма. "Националната сигурност е предизвикващият най-голямо безпокойство въпрос", подчерта кандидатът на десницата за премиерския пост Лал Кришна Адвани. Той видя в Манмохан Сингх "най-слабия премиер" в историята на независима Индия. При все това "националната сигурност никога няма да е основна тема" при федерални избори, обяснява Аджай Сахни - директор на базирания в Делхи Институт за управление на конфликтите. В едно толкова многообразно, сложно и раздробено на многобройни касти и религии общество като индийското за кого ще гласуваш се определя от местните и регионалните икономически и политически въпроси, подчертава Уилсън Джон от Фондацията за изследване и наблюдение. Освен това, въпреки че заложи в кампанията си за произведените през декември местни избори в североизточния щат Раджастан върху "сигурността и ислямисткия тероризъм", „Бхаратия джаната“ загуби от Индийския национален конгрес и не успя да му отнеме Делхи, припомня Кристоф Жафрьоло – директор на Националния център за научни изследвания към френския Център за международни изследвания. Най-сетне, подчертават експертите, индуските националисти не могат да дадат кой знае колко уроци в областта на борбата срещу тероризма: Адвани бе министър на вътрешните работи по време на кървавата атака, приписана на ислямисти от Кашмир, срещу парламента в Делхи на 13 декември 2001 г. , при която загинаха 14 жертви. Когато става въпрос за националната сигурност, „Бхаратия джаната“ и Индийският национален конгрес са "хвани единия, удари другия", обобщава политологът Кумар Кеткар. По БТА