The Times Ако все още си мислите, че Алистър Дарлинг има проблеми с бюджета, погледнете Брайън Ленихан. Ирландският финансов министър предлага втори извънреден бюджет в рамките само на шест месеца, в който предвижда драстично повишение на данъците и орязване на пенсиите и заплатите. А страната пак е с най-големия бюджетен дефицит в еврозоната за момента. А какво да кажем за гръцкия им колега Янис Папатанасиу? Кредитният рейтинг на Гърция бе понижен до степен над подинвестиционния (джънк) рейтинг, а германското списание „Щерн“ наскоро написа, че страната се олюлява на ръба на банкрута. Едва ли можем да подминем и германския финансов министър Пеер Щайнбрюк. Въпреки надутите си уверения за победата на рейнския социално-пазарен модел над англосаксонския капитализъм той отговаря за най-слабата водеща икономика в света с изключение на Япония. Европа е парализирана от глобалната финансова буря и ако светът преживее още един силен удар в идните месеци, сравним с колапса на Lehman Brothers, най-вероятно той ще дойде от еврозоната. Възможно ли е Европа да пострада повече от Великобритания и САЩ, след като най-големите й икономики – Германия, Франция и Италия, никога не са преживявали бум на имотния и кредитния сектор в англосаксонски стил? Три големи заплахи Икономическото представяне би трябвало да бъде оценявано обективно, без приказките за грях и възмездие, толкова популярни напоследък. Еврозоната е изправена пред три заплахи, доста по-сериозни от всяка една опасност, която чака САЩ и Великобритания. Това са сериозната уязвимост на германската икономика от износа, финансовата нестабилност на Източна Европа и сгъстяващото се напрежение между ядрото и периферията на еврозоната. Лошото е, че до общите избори в Германия на 27 септември тези три отделни, но взаимноподсилващи се опасности може да се обединят, давайки началото на перфектна буря. Рецесията удари Германия доста по-лошо, отколкото всяка друга голяма икономика, с изключение пак на Япония. Германският БВП падаше с годишен темп от 8,2% през четвъртото тримесечие, докато във Великобритания темпът бе 6%. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира спад от 9,6% през първото тримесечие в сравнение с 5,4% за Великобритания. Очакванията са, че през 2009 г. германската икономика ще се свие с 5,3%, а британската – с 3,7%. Прогнозите сочат, че Германия ще има най-висок процент безработица от страните в Г-7 до 2010 г., а Великобритания – най-нисък. Зависимостта на Германия от износа се оказа слабото й място. Автомобилният сектор и индустрията за инвестиционни стоки пострадаха повече от сектора за финансови услуги и някои други високотехнологични индустрии. Силата на еврото ощети конкурентоспособността й, а най-бързо развиващите се клиенти за износа й бяха страните по периферията на Европа, в които имаше най-голям бум и съответно най-тежък колапс – Испания, Ирландия, държавите от Централна Европа и Русия. Германия се оказа също толкова изложена на риск, колкото и Великобритания и Америка. Основната разлика е, че тя инвестираше в имотните и кредитните балони в страни като Испания, Унгария, Русия, Ирландия, тези на Скандинавския полуостров и Великобритания, над които нямаше контрол. И така стигаме до втория голям проблем на Европа – възможен финансов срив в Източна и Централна Европа. В последните десетина години Унгария, Румъния, България и балтийските републики трупаха чужди заеми, които бяха доста по-голям процент спрямо националните им приходи от просрочените заеми на Тайланд, Индонезия и други азиатски страни през 90-те години. И за да се утежни още повече ситуацията, много по-голям процент от тези заеми са в чужда валута – 70% от ипотеките и заемите за покупка на коли в Унгария са в евро или швейцарски франкове. Резкият скок на еврото спрямо местните валути може да доведе много домакинства и бизнеси до банкрута. Заради това централноевропейските правителства отчаяно се опитваха да защитят своите валути, уповавайки се на помощта от МВФ. Германия в ролята на богатия чичо Опитът обаче показва, че валутните защити, зад които стоят програми на МВФ, рядко са успешни. Фондът обичайно притиска заемоискателите да обезценят валутите – оръжие, което ползваше всеки път, когато спасяваше водеща азиатска и латиноамериканска икономика. Така че защо Китай, Индия и Бразилия, чието влияние в МВФ расте, биха склонили на различни правила за европейските кредитополучатели. И накрая, стигаме до третото слабо място на Европа – напрежението в еврозоната. Макар финансовите условия в Централна Европа в момента да са по-лоши от тези в Азия през 90-те, европейците имат един силен коз. Те могат да разчитат на богатия си чичо. В ролята е германският данъкоплатец. Защото Япония и Китай нямаше да спасят Тайланд, Южна Корея и Индонезия, но все пак се надяваме, че ЕС, т.е. германският данъкоплатец, ще застане зад дълговете на Централна Европа. Бедата тук е, че една евентуална финансова криза в Централна Европа и Австрия би нагнетила напрежението, което вече се усеща в еврозоната. Икономиките на Ирландия, Гърция и Португалия се намират в състояние на свободно падане в резултат на колабиралия жилищен пазар и бремето на скъпото евро, тегнещо върху износа и туризма. Испания е все по-уязвима по същите причини. В скорошно изследване Алън Браун от Schroders пише, че от 1999 г. насам цените в тези четири периферни еврочленки са се покачили с 18% спрямо тези в Германия. Ако Германия спаси Австрия или Централна Европа, тя едва ли ще откаже подкрепа на Ирландия, Гърция и Португалия. Или на Испания. Или на колоса на европейския суверенен дълг – Италия. Безработицата и бюджетният дефицит на Германия се покачиха до невъобразими висини, така че политическата подкрепа за паневропейско финансово спасение ще бъде трудна за спечелване, особено преди оспорвани избори. Въпреки това криза, заплашваща съществуването на еврозоната, едва ли може да се очаква. В краен случай Германия почти сигурно би предложила помощ. Представете си обаче, че за един уикенд трябва да се договори спешен помощен пакет в отговор на европейска криза. Дали ЕС и Германия ще се справят по-добре от правителството на САЩ след колапса на Lehman миналия септември?