В. "Известия" В Кишинев във вторник започна поредната "цветна революция" в постсъветското пространство. Още никой не е сварил да подбере подходящ цвят за нея. Затова пък всички останали атрибути са налице. Първо - избори. После - разбунтувана тълпа, която настоява за оставка на президента Владимир Воронин, уж фалшифицирал резултатите от изборите. Има и опозиция, която стои зад "революционерите" и мечтае да обърне в своя полза стихийния и безпощаден бунт. Накрая, естествено, ще посочим и хроничното недоволство сред жителите на една от най-бедните страни в Европа, изострено от световната икономическа криза. И ето че тази гърмяща смес избухна. Резултата виждаме на телевизионните екрани - разгромената сграда на парламента, горящият президентски дворец, беснеещата тълпа от лумпенизирани "студенти". Може и да има между тях истински студенти, без кавички. Незнайно защо обаче в обективите влизат съвсем други лица. Е, просто не може молдовските студенти да са чак толкова лумпенизирани. Символът на противопоставянето Над резиденцията на Воронин за известно време бе вдигнато румънско знаме. И това се превърна в символ на днешното противопоставяне. Изгубила изборите (което признават всички чуждестранни наблюдатели), опозицията до голяма степен се ориентира към Румъния. Лозунгите за обединение с тази "братска страна" временно са свалени от дневния ред - но без да са забравени. Идеологията на Владимир Воронин изобщо не е никакъв комунизъм (независимо от името на неговата партия), а балансиране между Русия и Запада. Тъкмо затова Кишинев обяви извънблоков статут, като свали от дневния ред въпроса за влизане в НАТО, с което веднага успокои Москва. Воронин бе против сближаване със западната съседка от страх да не бъде смазан в нейната роднинска прегръдка. Освен това лидерите на Молдова със сигурност разбират, че курсът към обединяване с Букурещ би довел до окончателна загуба на Приднестровието. Та нали в началото на 90-те години на миналия век рускоезичното население по левия бряг на Днестър се вдигна на въстание тъкмо защото не искаше "румънизация". Нима тези хора ще се примирят с нея днес, след толкова години фактическа независимост от Кишинев, свикнали вече сами да си решават нещата? Или пък, добре де – в краен случай да се консултират с Москва. Чувство за самосъхранение Молдовските избиратели гласуваха за Воронин и партията му на първо място от чувство за самосъхранение. Те се страхуват от националистите, ориентирани към Румъния. Те не желаят да изгубят страната си - макар и бедна, но суверенна. Те се надяват някой ден да се обединят с Приднестровието. И нямат намерение да скъсат връзките с Русия и да забравят руския език - поне защото хиляди молдовци са на работа у нас и само така успяват да изхранят семействата си. Ако безименната засега революция победи, ако Воронин, спечелил изборите, бъде свален със сила, това ще е съвсем истински преврат - узурпация на властта от националистите. И в този случай не е никак сигурно, че Молдова ще остане в днешните си официални граници. Първият бунт по интернет Румънските медии акцентираха върху младежкия характер на протестното движение в Молдова, което използва нови мултимедийни средства за отприщването на голям бунт, който да разтърси комунизма в Кишинев. „Евениментул зилей“ Бунт, обявен по интернет. Младежите разтърсиха комунизма в Кишинев. Бунтът е започнал от няколко послания, излъчени по интернет веднага след оповестяването на резултатите от парламентарните избори в неделя, спечелени от комунистите. "Ромъния либера" Ако румънската революция през декември 1989 г. бе първата, излъчвана пряко по телевизията, събитията в Молдова представляват първия бунт, пропагандиран чрез Twitter - мрежа за безплатно общуване чрез интернет, използвана от младежи като "компенсация за липсата на официална комуникация".