Ройтерс Липсата на желание у Македония за постигане на споразумение с Гърция по спора за името не само ще държи Македония настрани от НАТО и ЕС, но също така ще засили изолацията и бедността, казват етническите албански лидери. Гърция, която е членка на ЕС и на НАТО, наложи вето на влизането на Македония в НАТО преди година, тъй като възразява срещу името Македония заради факта, че то е същото като северния й регион, родно място на гръцкия герой Александър Велики. Западните съседки на Македония - Албания и Хърватия, която, както и Македония, е бивша югославска република, се присъединиха към НАТО като пълноправни членки на алианса тази седмица, след като работеха заедно с Македония в рамките на т.нар. Адриатическа харта, основана под ръководството на САЩ, с цел да помогне на Албания, Хърватия и Македония да се подготвят за членство в НАТО. Етническите албанци, които са една четвърт от двумилионното население на Македония, искат спорът да бъде разрешен, тъй като смятат НАТО и ЕС за котви на стабилност и са на мнение, че организациите се грижат за собствените им права в мултиетническото македонско общество. Македония е по-далеч от НАТО в сравнение с миналата година, тъй като няма готовност да се направи нищо повече за постигане на компромис с Гърция, каза пред Ройтерс етническият албанец Джеват Адеми, председател на парламентарната комисия по етнически отношения. От 1991 година Македония официално се нарича Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Адеми посочи, че македонските му партньори в управляващата коалиция са отишли "твърде далеч в древната история, за да доказват корените си", но не може да очакват албанците винаги да проявяват солидарност с тях. Нищо добро няма да се получи от този застой. Ние ще си бъдем бедна и изолирана държава. Съмнявам се, че Брюксел и САЩ ще продължат да ни подкрепят. Те са уморени от Македония, каза Адеми. НАТО е играла решителна роля на Балканите, включително при шестмесечния въоръжен конфликт в Македония през 2001 година, предизвикан от албанските бунтовници. Откакто македонските лидери напуснаха срещата на върха на НАТО миналата година в знак на протест, почти нищо не се е променило, каза дипломат в Брюксел, отразявайки умората в алианса заради спор, който отива назад в списъка с приоритети на НАТО. Липсата на готовност у евентуалните бъдещи членки Македония, Украйна и Грузия и по-прагматичният подход на американския президент Барак Обама по въпроса означава, че разширяването на НАТО в момента е на заден план. Имер Селмани, етнически албанец, който бе кандидат за президент и създаде исторически прецедент през март, събирайки 38 хиляди гласа от македонците, каза, че 99 на сто от албанците подкрепят компромисно решение, а броят на македонците, които също са за компромис, се е увеличил от 5 до 25 на сто. Гърция, която вече блокира пътя към НАТО за Македония, може да спре и интеграцията й в ЕС и това ще навреди на икономическото и инфраструктурното развитие на Македония. С безработица, която възлиза на около 38 на сто и многобройните семейства, които живеят от сумите, изпращани от роднините им в чужбина, които обаче сега са изправени пред по-тежки времена заради световната икономическа криза, Селмани смята, че бедността може да представлява заплаха за физическото съществуване на много семейства.А тогава лесно биха могли да бъдат манипулирани вижданията на гражданите, било те религиозни или етнически, каза той. Македонците са православни християни, докато албанците са мюсюлмани.Назначаването на албанец за държавен глава, пост с предимно представителни функции, можеше да разреши кризата, каза Селмани. /БТА/