Поли Карастоянова Преди осем години на 6 април българският цар Симеон II направи обръщение, с което пое по един нов път. Това беше денят, който постави началото не само на промяна в обществените отношения, но и промяна вътре в самите нас. Можем ли сега да си спомним и да си признаем за “черно-белия” начин на мислене, за живота ни, изпълнен с драматизъм и сюжети на крайностите. Цветовете бяха червено или синьо, хората – комунисти или демократи, ценностите – добър или лош, критериите – наш или ваш... Тогава, на 6 април 2001 г., царят за първи път заговори за толерантност и почтеност, за диалогичност и гъвкавост, за умереност и търпение... и не защото смята себе си за безгрешен, а защото има мащаба да мисли по-широко и да вижда по-далече. Говорене на нито един друг български политик не е променило мислите и нагласите ни по този начин. Защото основният въпрос е не дали вярваме, че царят може да извърши промяната, а дали вярваме в себе си? И правилният отговор е, че промяната се случи. Защото политическите цветове станаха повече, защото хората започнаха да възприемат различията, защото ценностите и критериите се изпълниха с ново съдържание. Обществото стана по-цветно, по-динамично, по-конкурентно, но и по-умерено. Политиката стана интересна не само за моето поколение, но и за следващото, защото има интересни хора. Дори “култовият” дебат между Сергей Станишев и Бойко Борисов беше по “западняшки” толерантен и добронамерен. Защото царят ни научи на това. Ако се беше провел с похватите и в стилистиката от преди осем години, щеше да започне или да завърши с бой. За екипите по-добре да не говорим - потвърди се, че “добро момче” не е професия. Или дясната метаморфоза, която Иван Костов изживява като в риалити формат пред очите на обществото. От “титаничен мавър”, “командир” и “властелин на мълчанието” стана нов човек. Днес е усмихнат, телегеничен и диалогичен с БСП, с ГЕРБ, с НДСВ и умилително добър с “начинаещ лидер” като Мартин Димитров. Не казвам, че този модел на поведение изразява някакво искрено отношение към партньора или опонента, но поне се превърна в етикет за политически и обществен бон тон. Защото царят ни научи на това – да мислим позитивно. И ако все още не успяваме да си сменим “чипа”, то в голяма степен се промениха нагласите. Тогава, преди осем години, бяхме малко неподготвени за тази промяна. Но в това няма нищо необичайно, тъй като само преди месеци Барак Обама свари неподготвена половин Америка и още толкова хора по света, като им каза, че е време за промяна. И те му повярваха – да, ние можем ! Големите личности са големи с това, че прокарват нови пътища, създават възможности за избор, а това прави живота ни по-богат. Какво са осем години – прашинка в човешката история?! Бил Клинтън споделя, че докато е президент, пази в кабинета си в Белия дом скален къс на над 3 милиарда години, който Нийл Армстронг донася на Земята. Това, казва Клинтън, ме отрезвява, защото всички сме само пътници. Затова нека да се успокоим и да си свършим работата. Но ако за тези осем години всеки посвоему е тръгнал към промяната, ако всеки посвоему е повярвал, че може, то това вече е голям успех за всички. На това ни научи царят.