Пол Кругман, „Ню Йорк таймс“ Само преди няколко месеца, в началните фази на глобалната финансова криза, шегаджиите се майтапеха, че търговията ни с Китай се е оказала в крайна сметка честна и балансирана – те ни продават отровни играчки и заразени морски продукти, ние им се отплащаме с негодни ценни книжа. В последно време обаче и двете страни по тази сделка започнаха да страдат все по-сериозно. От една страна, апетитът на света за китайски стоки започна рязко да отслабва. Китайският износ се е свил значително в последните месеци и в момента е с 26% под равнището си отпреди година. От друга страна, китайците все повече се притесняват за ценните книжа в портфейла си. Китай обаче, както изглежда, още таи нереалистични очаквания. И тази му заблуда се превръща в проблем за всички нас. Подъл комплот Голямата новина от миналата седмица беше речта на Чжоу Сяочуан, управителя на Китайската централна банка, който излезе с предложение за нова „надсуверенна резервна валута“. Крилото на параноиците в Републиканската партия мигновено започна да бие камбаната за подъл комплот, който цели да принуди Америка да се откаже от долара. Речта на Чжоу всъщност приличаше по-скоро на признание за слабост. Та нали в крайна сметка тя потвърждава, че Китай се е хванал в доларовия капан и нито може да се измъкне сам, нито да промени онези си политики, които го накараха да се напъха там. Ето и малко история. В първите години на настоящото десетилетие Китай започна да трупа огромен търговски излишък и едновременно с това да привлича значителни потоци чуждестранен капитал. Ако разполагаше с плаващ обменно-валутен курс, като например Канада, тази ситуация щеше да доведе до скок на националната валута, който пък на свой ред би могъл да забави засилващото се темпо на китайския износ. Вместо това обаче Китай избра да поддържа стойността на юана спрямо долара на повече или по-малко фиксирани нива. За да се справи с тази задача, трябваше да купува доларите, които така или иначе го заливаха от всички страни. И така, година след година, търговският излишък спокойно продължи да нараства. А с него и запасите от чуждестранни активи, които Китай трупаше в резерв. Нека признаем, шегичката за негодните ценни книжа всъщност беше нечестна. При закъснелия си и доста необмислен скок в капиталовия трап (точно когато пазарът се беше качил на най-високия връх) китайците натрупаха доста сигурни активи, от които по-голямата част са средносрочни правителствени дългови книжа (T-bills). И макар че този вид съкровищни бонове са толкова защитени от просрочка, колкото и всичко останало на планетата Земя, в същото време те се отплащат с доста ниска възвращаемост. Пачка от $2 трлн. Да не би пък да имаше някаква дълбоко обмислена стратегия зад това трупане на нискодоходни активи? Най-вероятно не. Китай се сдоби със своята пачка от $2 трлн. (които превърнаха народната република в република на американския правителствен дълг) по същия начин, по който Великобритания завзе империята си – в пристъп на безумие. И в някакъв момент - както изглежда, едва преди няколко дни – китайските лидери се събудиха и изведнъж прозряха, че имат проблем. Ниската доходност изглежда не ги притеснява особено, дори сега. Но, както е съвсем очевидно, те са силно притеснени от факта, че около 70% от тези активи са деноминирани в долари, така че всеки бъдещ спад на долара би означавал голяма загуба на капитал за Китай. В този контекст беше изказано и предложението на Чжоу за въвеждане на нова резервна валута под формата на специалните права на тираж (СПТ), в които се осчетоводяват сметките на Международния валутен фонд. Но в тази ситуация има доста неща, които не са видими с просто око. СПТ не са реални пари. Те са счетоводни единици, чиято стойност се калкулира спрямо кошница от долари, евро, японски йени и британски паунди. Нищо не може да спре Китай да диверсифицира своите резерви за бягство от долара. Всъщност нищо не може да го спре да разнообразни кошницата си, така че да заприлича на кошницата на СПТ. Да, наистина нищо освен може би фактът, че в момента Китай има в сметката си толкова много долари, че не може да ги разпродаде, без да обезцени американската валута и да си довлече именно същата онази загуба на капитал, която така старателно иска да избегне. И така, онова, което всъщност представлява предложението на управителя на централната банка, всъщност е зов някой да спаси Китай от последиците от собствените му инвестиционни грешки. Това обаче няма да се случи. А призивът на китайците за някакво магическо решение на проблема с доларовия свръхзапас говори и нещо друго – китайските лидери май все още не са осъзнали, че правилата на играта са се променили из основи. Преди две години живеехме в свят, в който Китай можеше да спестява много повече, отколкото да инвестира и да се разпорежда със свръхспестяванията си в Америка. Този свят вече остана в миналото. Конфуцианска философия И все пак, ден след речта си за новата резервна валута Чжоу ни изненада с още една реторична проява, с която изглежда искаше да ни увери, че извънредно високият процент спестявания в Китай не подлежи на промяна и е резултат от конфуцианската философия, която цени „спестовността“. А, между другото, „сега не е подходящото време“ за САЩ да спестяват повече. С други думи, нека си живеем както преди. Това също няма как да се случи. От всички тези събития можем да си направим още един извод - китайците все още не са си наложили да се замислят за радикалните промени, които ще са необходими за справяне с глобалната криза. Разбира се, същото би могло да се каже за японците, за европейците. И за нас. И именно тази ни неспособност да се изправим лице в лице с новите реалности е основната причина, поради която въпреки отделните светлинки и добри новини (срещата на Г-20 успя да постигне повече, отколкото се очакваше) настоящата криза ще продължи още години.