Никълъс Кристоф New York Times Докато в Лондон лидерите на Г-20 търсят решение на икономическите проблеми, Световната банка излезе с ужасяваща статистика. Според изчисленията й заради глобалната икономическа криза през 2009 г. на всеки час ще умират с 22 деца повече. И това е най-добрият сценарий. Според организацията има вероятност ръстът на смъртността да е два пъти по-голям, което означава още 400 000 случая на детска смърт или по още едно мъртво дете на всеки 79 секунди. Разочароваща среща „В Лондон, Вашингтон и Париж основната тема е дали тази година ще се раздават бонуси. В някои части на Африка, Южна Азия и Латинска Америка обаче борбата е с недостига на храна“, заяви тази седмица президентът на Световната банка Робърт Зелик. Именно това прави срещата на Г-20 толкова разочароваща, както и склонността на Европа да се заяжда със САЩ, вместо да полага повече усилия за разрешаване на бъркотията. Германският канцлер Ангела Меркел упорито отхвърля идеята за координиран глобален пакет за стимулиране, френският президент Никола Саркози заплаши да се оттегли от форума, ако исканията му не бъдат изпълнени, а чешкият лидер изпадна в изблик на гняв. За американците като мен, които твърдо вярват в мултилатерализма, всичко това е изключително разочароващо и подкопава вярата ни в сериозните намерения на Европа. Разбира се, има някои изключения. Британският премиер Гордън Браун здраво контролира икономиката на страната и въведе подходи към банковата национализация, от които може да се поучим. Голяма част от Стария континент обаче изглежда парализирана. Какво означава японец да те хока? В интервю за „Файненшъл таймс“ японският министър-председател Таро Асо се позова на поуките от изгубеното десетилетие и смъмри Германия за колебанието й относно стимулите. Щом японски премиер те хока заради пасивност, значи на практика си се превърнал в зомби. Както обикновено, най-тежка цена за некомпетентността на Г-20 ще понесат най-бедните хора в света, които нямат представителство във форума и никога не са одобрявали каквито и да било лоши заеми. Наскоро приключих пътуването си до Хаити и Доминиканската република, където лично се запознах с последиците от кризата. В хаитянския беден квартал Сите Солей изгладнелите деца се просълзиха при вида на царевичния кочан, който моят гид бе донесъл - това бе първото им хранене за деня. В местната болница, където броят на недохранените деца се е удвоил от септември насам, срещнах жена, която доскоро е продавала обувки на улицата. Тази търговия замряла със западането на икономиката, така че жената била принудена да използва приходите от търговията за храна на детето си, вместо за попълване на инвентара. Вече не й е останала стока за продажба, няма и храна, а детето й е полумъртво от глад. Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Ан Венеман казва, че според докладите от района броят на недохранените расте. „При децата продължителното недохранване води до дълготрайни последици за познавателните им умения. Засяга се способността им да възприемат училищния материал, а оттам и да изкарват пари като възрастни.“ Разорените родители в развиващите се страни често се опитват да запазят живота на синовете си, като лишават от храна дъщерите си, така че смъртността е доста по-висока при жените. Програмата на ООН за развитие казва, че в някои страни ръстът на детската смъртност по време на икономически спад е пет пъти по-голям при момичетата в сравнение с този при момчетата. Една от най-нелепите представи е, че бедните в световен мащаб се чувстват в правото си да получават помощи. Наглостта на Уолстрийт Плутократите от Уолстрийт определено демонстрират подобна наглост, като искат милиарди долари, за да се спасят от банкрут. Независимо за коя част на света става въпрос, бедните обикновено страдат мълчаливо и остават незабелязани. Организацията Oxfam изчислява, че в глобален мащаб финансовите компании са получили (или скоро ще получат) общо $8,4 млрд. държавни пари. Едноседмичната лихва върху тази сума ще е достатъчна да спаси над половин милион жени, които всяка година умират при раждане в бедните страни. Преди няколко години ООН изчисли, че 500-те най-богати хора в света печелят повече от 416-те млн., които са на дъното. Първата група носи частична отговорност за глобалната икономическа криза, но ще продължи да си живее добре, докато втората няма никаква вина и ще трябва да понесе най-тежките последици. Схема за микрофинансиране Ако лидерите на Г-20 искат да се занимаят с тези проблеми, има много начини да го направят с незначителни разходи. Зелик прокарва в Световната банка програма, която ще помогне на развиващите се страни да поддържат търговията си. Нобеловият лауреат Мухамад Юнус, който спечели наградата със схемата си за микрофинансиране, призова лидерите на Г-20 да създадат фонд за инвестиране в организации, които предлагат малки заеми или по някакъв друг начин да подпомогнат търговията в бедните страни. Какво ще изберат държавниците? Да продължат с дребнавите спорове или да направят нещо конструктивно за хората, чиито живот е заложен на карта в настоящата икономическа криза.