Станка Динева В най-новата ни история няма случай да се говори за актуализация на бюджета още на третия месец след влизането му в сила. Споровете досега са били преди гласуването. Тази тема обаче стана актуална, след като излезе официалният отчет на Министерството на финансите за изпълнението на разчетите на държавата за февруари 2009 г. От опозицията обявиха, че вече е налице срив в постъпленията в хазната и че управляващите сами трябва да поискат промяна на приходите и разходите. На пръв поглед в твърдението няма нищо изненадващо – България е на три месеца от вота за евродепутати и за национален парламент. Сега всеки повод за предизборна агитация се използва охотно от управляващите и от опозицията. И може би никой нямаше да се заслуша в твърденията за престоящия крах на хазната, ако не бе небивалата криза на световната икономика. Акцизите се сринаха Трябва ли да обръщаме внимание на обещавания бюджетен Армагедон? За съжаление цифрите потвърждават твърденията на опозицията. Събраните миналия месец приходи са едва 63% от постъпленията през януари 2009 г. Най-голямо е намалението при данъчните – от 1,6 млрд. лв. през първия месец те са паднали на 854 млн. лв. през февруари. Със същия процент са намалели вноските от данъци. Най-голям е сривът при акцизите – събрани са едва 35% от постъпленията спрямо януари. Чувствителен е спадът в постъпленията при ДДС. През първия месец на тази година са начислени 870 млн. лв., а през февруари – малко под 400 млн. лв. Тоест, едва 44% от постъпленията през януари. Увеличават се само приходите от налога върху личните ни доходи – ръстът през втория месец е 177% спрямо януари. От данък печалба е постъпила почти същата сума, както през януари. Реализираните от кабинета разходи, обаче, представляват над 115% от похарченото през първия месец на годината. През януари са изразходвани 1,7 млрд. лв. Миналия месец – малко под 2 млрд. лв. Образно казано, дупката, която се е получила в бюджета, е компенсирана от заделения още през първия месец излишък. В резултат на това той е намалял от 489 млн. лв. на 213 млн. лв. Затова актуален остава въпросът дали заради кризата разминаването между намаляващите постъпления в хазната и нарастващите разходи няма да доведат до дефицит. И дали не е по-разумно да се коригират разчетите, вместо да се стигне до нарушаване на закона от властта. И преди се е случвало „Въпросът Ви е свързан с разликата между консолидиран и републикански бюджет, както и с временните касови разриви, характерни за изпълнението на бюджета за определен, по-малък от година период. По-конкретно, актуализация заради данните на една част от консолидирания бюджет – републиканския бюджет за месец февруари, не е необходима“, е отговорът на пресцентъра на Министерството на финансите. Факт е, че 2009 г. съвсем не е първата, през която приходите в началото на годината са по-ниски. Случва се почти всяка година. Разликата е само в кризата. „Буферите, които са заложени в бюджета за тази година, са много стабилни. Те могат да понесат срива в постъпленията дори при нулев икономически растеж“, заяви за „Класа“ Йордан Цонев от ДПС, председател на икономическата комисия в парламента. Ако конституционният съд не се съобрази с искането на Българска нова демокрация да отмени един текст от Закона за държавния бюджет за 2009 г., опасността за тотален срив на хазната не е толкова голяма. В чл. 18, ал. 2, т. 1 е записано, че правителството може да харчи толкова, колкото събере. „С този текст се дава възможност на кабинета да разходва толкова средства, колкото реши, без да се съобразява какви са приходите в бюджета. Това обезсмисля съществуването на Закона за държавния бюджет", смята Лидия Шулева от БНД. Така е, но това ще е по-малката беда. Но ако са верни твърденията, че сривът на хазната ще се състои през август-октомври, задачата на следващите управляващи ще е доста трудна. За останалите без препитание ще е все едно кой е виновен, те искат решения от онзи, който управлява в момента.