ДПА Лесно е да се каже "комунистическа Източна Европа" и да се приеме, че регионът е бил монолитен. В действителност имаше огромни различия между отделните страни, както и между свободите, които имаха техните народи. Някои от държавите нямаха независим живот през втората половина на XX век, след като Съветският съюз разшири сферата си на влияние над Източна Европа. Латвия, Литва и Естония бяха включени в СССР и се лишиха от всякакви претенции за самостоятелност до началото на 90-те години. Но много други останаха отчасти независими, макар да живееха в сянката на Съветския съюз. И всяка от тях имаше различни подходи в управлението. Държани изкъсо Източногерманските управници например бяха държани изкъсо от Съветския съюз след разделянето на Берлин в края на Втората световна война. Така Източна Германия се превърна в един от най-диктаторските режими в Източния блок. Унгария и Чехословакия предприеха по-либерални стъпки, които на свой ред насърчиха народните въстания срещу комунистическите им лидери през 1956 г. и съответно 1968 г. Унгарските ръководители успяваха да поддържат сравнително отворен курс на управление дори и след потушаването на бунта, което провокира завистта на граждани от други страни от Източния блок. Чехословакия тръгна по по-авторитарен път, а нейните лидери силно ограничаваха личните свободи. Полските работници бяха настръхнали срещу комунистическия контрол през целия период на съветско влияние, принуждавайки в крайна сметка правителството да отстъпи пред общественото мнение. В същото време Румъния беше управлявана от Николае Чаушеску, който ръководеше страната си като собствено феодално владение. Имаше също комунистически страни, които избраха да не са част от съветската сфера. Ръководителят на комунистическа Югославия от 1953 г. до 1980 г. Йосип Броз Тито публично скъса с покровителството на Съветския съюз, напускайки Варшавския договор, и всъщност пое по свой собствен път. Въпреки комунистическия режим той отвори страната си към Запада, което донесе сравнителна свобода на пътуванията и значителен търговски обмен със Запада. Албания също тръгна по свой собствен път, но реши да се самоизолира както от САЩ, така и от съветската сфера на влияние. Така албанското общество остана откъснато от останалия свят в продължение на десетилетия. Сравнително отворени общества Различията си проличаха ясно след рухването на съветската система. Сравнително отворените общества като Унгария и Полша преминаха през по-лесен период на интегриране към Запада. България и Румъния изостанаха. А Източна Германия се възползва от огромните финансови помощи след обединението си със Западна Германия. Нито едно от последвалите събития обаче не можеше лесно да се предвиди. В крайна сметка най-отворената от комунистическите държави - Югославия, се саморазруши с етнически конфликти през 90-те години и след това се разпадна на седем държави, няколко от които остават политически нестабилни и днес.