РИА „Новости“ Нино Бурджанадзе, която е сред лидерите на грузинската опозиция, фактически призна тези дни, че проблемите на "младата демокрация" не може да бъдат решени в рамките на днешната й конституция. В Грузия назрява нова политическа криза и опозицията се кани да изведе хората на улицата, за да поискат оставката на действащия държавен глава Михаил Саакашвили. По думите на Бурджанадзе безперспективно е да се изчаква конституционна смяна на властта, тъй като има опасност "Грузия да изгуби още няколко региона", преди да изтече президентският мандат на Саакашвили. На 9 април грузинската опозиция планира да започне мащабни протестни акции. Един друг демократ - украинският президент Виктор Юшченко, не се церемони много-много с основния закон на страната. В поредното си послание до Върховната рада той предложи неотдавна редица промени в конституцията на Украйна. Те, общо взето, се свеждат до превръщане на днешния еднокамарен парламент в двукамарен; освен това според самия Юшченко целят да направят отделните региони по-независими от централната власт. Нулева политическа тежест Украинският държавен глава заяви също, че според него правителството трябва да бъде формирано от парламента, а не от президента. Нововъведения, които едва ли ще бъдат приети - мнозина депутати са настроени скептично към всякакви поправки в конституцията, а и политическата тежест на Юшченко към края на мандата му вече е нулева. Интересно е нещо друго - тези поправки видимо раздробяват властта, разпределят я сред различни политически субекти, което в контекста на крайно тежката икономическа и политическа криза означава анархия и говори много за мотивите на украинския президент. Според експерти те може само да влошат положението в страната, но са изгодни за самия Юшченко като политик - споделил властта с други, той може да се сдобие с нови съюзници и да продължи своя "живот в политиката". Ще отбележим, че с конституциите се борави доста свободно и в други държави от ОНД. Там обаче доминира тенденция, противоположна на предложенията на Юшченко. Лидерите се стремят не да раздробят властта, а обратното, да я концентрират в едни ръце. По възможност завинаги. Суперпрезидентска република днес е например Азербайджан. Става дума за 101-ви член от основния закон на страната, в който току-що бяха внесени принципни поправки. Той регламентира колко пъти един гражданин на тази република от Кавказ може да заема президентския пост. Предишната редакция на текста предвиждаше само два президентски мандата за един и същи човек, но с промените това ограничение бе премахнато. Поправките бяха подложени на общонароден референдум, състоял се на 18 март. Както сочат резултатите, огласени от ЦИК, населението изцяло е подкрепило законодателните промени - в полза на поправките са гласували почти 92 на сто от участниците във вота. Суперпрезидентска република Наблюдателската мисия, изпратена от ОНД, заяви, че според нея референдумът в Азербайджан е минал открито и спокойно. Делегацията на Съвета на Европа одобри референдума, но с уговорки - нейният ръководител Пол Вил заяви: "Азербайджан трябва да разгледа въпроса част от президентската власт да се делегира на парламента с цел укрепване на демокрацията." По-рязка бе реакцията на САЩ. Говорителката на Държавния департамент Аманда Харпър изрази безпокойство - първо, заради прибързаната организация на референдума, второ, заради ограниченията върху провеждането на събрания и отразяването на предизборните дебати в печата. "Тази практика ограничава волеизявлението на гражданите, а знаем, че властите и полицията са се намесвали в хода на избирателната кампания и в процеса на референдума", заяви Харпър. Самите конституционни поправки, които осигуряват на азербайджанския лидер Илхам Алиев възможността да бъде преизбиран неограничен брой пъти, веднага бяха оприличени на други подобни промени в страните от постсъветския регион през последните години. Още през 2007 г. например отново бе редактирана конституцията на Казахстан. Една от поправките, влезли в сила, предвижда неограничен президентски мандат за днешния държавен глава Нурсултан Назарбаев. Политическите системи на Беларус и на Таджикистан също действат в режим на суперпрезидентски републики. Някои наблюдатели обясняват тези тенденции, общи за постсъветското пространство, с властолюбието на днешните президенти и с възможността идването на нов политик чрез спонтанни избори да разруши консенсуса сред елитите в държавите от ОНД, което би накърнило прословутата "стабилност". „Автоматичен режим“ Може би е така, но има и по-дълбоки причини. Във всички постсъветски държави без изключение административният апарат днес е твърде неефикасен. Ако погледнем Русия, Владимир Путин още през 2007 г. призна, че страната не функционира автоматично (чрез взаимодействие между държавните структури), а е поета на "ръчно управление" от президента. По думите на Путин Русия ще може да се развива в автоматичен режим едва след 15-20 години. Очевидно е, че ситуацията в другите страни от ОНД също не е по-добра – социалните институции навсякъде са слаборазвити и неспособни да се регулират самостоятелно. Големите държавни проекти напредват успешно само под натиск "отгоре". Точно това принуждава елитите в постсъветските държави, включително президентите, да се нагърбват с по-голяма власт от тази, която им отрежда принципът за разделение на властите, залегнал в демократическата теория. Така проблемът произтича между другото и от липсата на ефективни и компетентни кадри във всички слоеве на държавния апарат. Това не се отнася за "резервати на демокрацията" като Украйна или Грузия. Конституционните поправки на Юшченко и изказванията на Бурджанадзе са продиктувани по-скоро от интереси, свързани с политическата борба, а не от стремеж за решаване на проблемите в страните им. А тъкмо в тези държави, където най-често се споменават законите, има толкова малко стабилност, че се говори вече за предстоящо разпадане. Та кое всъщност е за предпочитане - "монархията" на Алиев или анархията на Юшченко?