РИА „Новости“ Латинска Америка иска срещата на върха на Г-20 в Лондон да помогне на континента да увеличи или поне да запази в същия обем латиноамериканския износ за Европа и САЩ. Африка иска Лондон да вземе предвид проблема около африканските гурбетчии извън пределите на континента, изпращали по-рано в страните си близо 25 милиарда долара годишно, а днес с около четвърт по-малко. Тези информации правилно напомнят, че в Лондон се събират лидерите само на 20 държави, но решенията им фактически ще засегнат целия свят. 85% от световната икономика Ако преброим всички признати и непризнати държави, те ще излязат може би към 200. Според грубите оценки обаче "двайсеторката" представлява близо 85 на сто от световната икономика, затова тъкмо тя ще решава нещата. Което поражда и някои тънки моменти в днешната ситуация. Световният ред е несправедлив, това ясно личи от самото посочено число - но ето, че е повреден и той. И някаква набързо създадена група от лидери на водещи страни се кани да прави нещо по въпроса с досегашния ред. Как възприемат срещата в Лондон онези, които не са поканени? Естествено, с тревога, ревност и завист, но и с надежда - може пък най-богатите да се освободят поне отчасти от своето високомерие и егоизъм? Тези настроения може да бъдат пренебрегнати, както става от половин век насам. Реалната картина на подготовката за Лондон обаче сочи обратното. Днес околният свят е по-важен за неговите лидери, отколкото бе вчера. Много е важно да схванем две неща. Първо, в Лондон "развитият свят" вече няма да бъде изправен срещу "развиващия се", както по време на досегашните заседания на Г-7 и в по-малка степен на Г-8. Всъщност безсилието на "осморката", нейната ненужност произтичаха до голяма степен тъкмо оттам, че няколко от новите световни лидери, изпъкнали през последните години - Китай, Индия, Бразилия и други - бяха останали извън рамките на клуба. Те обаче започнаха да получават покани за всички заседания, организирани вече във формат "8+5", тъй че влизането на новаците в клуба за постоянно бе само въпрос на време. Така се стигна и до "двайсеторката". Днешните 20 отразяват по-точно списъка на световните лидери, отколкото петорката постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН или Г-8. Второ, при новото разположение на силите сред лидерите, едва започнало да се формира, много ще спечели онзи, който се наеме да изразява интересите на многото десетки държави в света. Защото бъдещето им принадлежи, а кризата още повече ни доближи до това бъдеще. Тоест не бива да свеждаме политическия смисъл на събитието в Лондон само до това, че двайсетте лидери при закрити врата ще отнемат от САЩ икономическото им влияние и ще го връчат на присъстващите европейци или на китайците. Нещата са по-сложни. Зад тези закрити врата влияние и лидерство ще имат онези, зад които стоят неучастващите в "двайсеторката". Което си проличава в навечерието на Лондон. Китай например постепенно изгради напоследък извънредно мощна мрежа от връзки с развиващия се свят. Дори само да четем китайски вестници, от тях вече става ясно, че тамошните експерти тълкуват подготовката за Лондон задължително с оглед на това как ще приемат нещата и какво ще кажат в арабския свят, в Африка и т. н. Начин на мислене, присъщ на глобална държава. Политическа акция Освен това китайският вицепремиер Ван Цишан публикува в лондонския "Таймс" статия, озаглавена "Г-20 трябва да гледа по-надалеч от нуждите на двайсетте". Той анализира всички решения, подготвяни за Лондон, единствено от гледна точка на развиващия се свят. И специално отбелязва, че основната заплаха за този свят в кризисните времена е протекционизма, затварянето на развитите пазари за стоки от Африка или от Латинска Америка. А това вече не е само начин на мислене. Това е политическа акция. И сега става ясно защо в очакване на лондонската среща Китай отделя внимание не толкова на въвеждането на нова световна валута вместо долара, колкото на бъдещата нова роля на Международния валутен фонд, който да насочи усилия към съживяване тъкмо на бедните страни. Бразилия - отново ако съдим по публикации в местни ключови издания, също разсъждава като представител най-малкото на целия континент Латинска Америка. Също както в случая с Китай, нейното правителство дълго време преди това съзнателно бе водило политика за преориентиране на търговските връзки към най-различни континенти. За зла беда обаче Индия и Русия пък твърде се увлякоха през последните години в новата си роля на "развити развиващи се страни". Така изгубиха много неща, осигурени за тях от осмислената политика спрямо бившия "трети свят". Най-силни позиции в този план имаше впрочем даже не и Русия, а още Съветският съюз, който печелеше доста от своята близост до "третия свят". А Русия в определен момент се увлече по илюзиите, че представлява част от Запада - затова днес твърде често представлява само себе си. Странно нещо, картината с Индия не е много различна. И в крайна сметка позициите им в "двайсеторката" изглеждат по-слаби от тези на Китай или на Бразилия. Световната история е пълна с несполучливи опити за изграждане на система за глобално управление. Никой днес не знае в какво ще се превърне "двайсеторката" - в ново световно политбюро, което ще управлява планетата в близките няколко десетилетия, или просто в едно нищо. Никой не може и да предрече доколко ще са полезни решенията, които ще бъдат взети в Лондон този четвъртък и дали някой ще ги изпълнява. Затова пък очертанията на утрешния свят са напълно предвидими. Те ще проличат не толкова от решенията на Г-20, а от начина, по който десетките държави извън "двайсеторката" ще реагират на поредния опит да се постигне управляемост на света. И срещата в Лондон ще бъде полезна поне с това.