Иван Р. Тодоров, анализатор, «Политикъл Кепитъл» - България На фона на новините около световната финансова криза нека обърнем внимание върху данните за понижената събираемост на здравни и социални осигуровки и на данъците като цяло още в първите месеци на годината. Макар привидно да изглежда, че става въпрос за нестабилност в три различни системи – здравно-осигурителната, пенсионно-осигурителната и данъчната, истината е, че поради спецификите на тези системи у нас наблюдаваните негативни тенденции могат да резултират в една обща точка и това е Бюджет 2009. Проблемите могат да се търсят на две нива. От една страна, те се крият в нереалистичните параметри, заложени от управляващите в макрорамката на държавния бюджет, а от там и в бюджетите на здравното и общественото осигуряване. От друга, в следствие на неадекватните действия на правителството в областта на здравната и пенсионната реформа доверието на българските граждани към тези системи е на изключително ниско ниво, което в ситуация на криза допринася за допълнителна нестабилност. Ако можем да перифразираме заглавието на един известен роман, то в момента се намираме в “пролетта на нашето недоверие”. Плодовете на тази “пролет” може да заплашат не само изпълнението на приходната част на бюджета, но и да поставят здравно-осигурителната и пенсионната системи в опасност от колапс. Какво е състоянието в момента? В средата на март стана ясно, че финансовата криза е увеличила с 40 хил. души броя на хората, които не плащат здравни вноски и те вече са над 1 млн. души. Увеличеният брой на неосигуряващите се съвсем естествено води до намаляване на събираемостта от здравни вноски. Така през януари в Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) са постъпили едва 91 млн.лв., което е под планираната в бюджета на Касата цифра. Общият размер на приходите и трансферите, заложени със Закона за бюджета на НЗОК за тази година, е 2 473 млн. лева. За първия месец на бюджетната 2009 г. събраните приходи от осигуровки е в размер едва на 3,7 % от годишния план. Рано е за генерални изводи, но още от сега става ясно, че за пореден път, въпреки увеличението на процента на здравната вноска от 6% на 8%, ще се наложи държавата непредвидено да субсидира НЗОК с допълнителни пари. При това изгледите за сега са размерът на тази субсидия да е по-голям от заложеното, което ще окаже натиск върху Бюджет 2009. На свой ред още в първите месеци на 2009 г. кризата поставя под заплаха и системата на държавното обществено осигуряване. Натискът, под който са поставени цели сектори от икономиката принуждава част от работодателите да се насочат към една вредна практика. Става дума за преназначаване на работници на трудови договори на половин трудов работен ден. Това е основание и за плащане на намалени наполовина осигуровки, което неминуемо води до значително по-малко приходи в бюджета на НОИ от предвидените. Ясно е, че и тук, за да поддържа стабилност, държавата ще трябва да прибегне в по-голяма степен до общите приходи в бюджета за изплащане пенсиите. Факт е, че и до този момент едва 50 % от пенсиите се финансират от осигуровките, набрани от трудещите се, а останалата част се покрива от републиканския бюджет. Излишно е да се споменава, че при сегашната разходопокривна пенсионна система тази бюджетна субсидия е генерирана от събраните данъци, които се внасят от активните български граждани. От стартирането на пенсионната реформа в България преди 9 години например фонд “Пенсии” винаги е на дефицит – през 2000 г. недостигът е в размер на близо 514 млн. лв., а за 2008 г. той се е увеличил близо 4 пъти. Преглед на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) показва, че общият дефицит по него, който миналата година беше покрит с трансфер от републиканския бюджет, е равен на почти 2 млрд. лв. С други думи, във време на благоприятни икономически условия до средата до 2008 г. осигурителната система натрупваше огромни дефицити, а при сегашната кризисна ситуация дефицитното бюджетно финансиране ще достигне непредвидени от управляващите размери. В средата на март за пръв път Националната агенция за приходите (НАП) призна публично, че няма да може да събере приходите в хазната тази година. Според думите на новия шеф на НАП Красимир Стефанов, изказани пред парламентарната бюджетна комисия, ако спешно не се вземат мерки, може да се стигне до крах в приходната част на бюджета. От думите му тогава стана ясно, че въпросът вече не е дали, а с колко няма да бъде изпълнен бюджетният план за данъците. Както вече призоваха представителите на десните опозиционни партии най-спешното действие в момента е актуализация на Бюджет 2009 и прекратяване на неефективното харчене на средства. Успоредно с това обаче са необходими реформистки политики в проблемните системи. По обичаен маниер обаче управляващите явно решиха да се насочат към краткосрочни рестриктивни мерки за повишаване на събираемостта, вместо към дългосрочни реформи, които да възвърнат доверието на родните данъкоплатци и здравноосигуряващите се. В края на мандата очаквано се търсят бързи мерки с кратък хоризонт, които да позволят безпроблемно избутване на последните управленски месеци. Трябва обаче да се спомене, че когато управляващите не обръщат внимание на настроенията в периода, който описахме като “пролетта на недоверието”, почти винаги следващият сезон е този на гражданското недоволство. Този път той може да съвпадне точно с провеждането на парламентарните избори.