ДПА Светът не изглежда по същия начин, както преди 60 години, когато Съединените щати и 11 предимно европейски държави създадоха Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Комунистическата заплаха изчезна заедно с Желязната завеса, която разделяше Европа, на фона на ерозиращия геополитически пейзаж, някога очертаван от ясни идеологически и географски граници. Домакинство в три града На срещата на върха на 3 и 4 април, отбелязваща 60-годишнината на НАТО, военният алианс планира да положи началото на процес на разработване на нова стратегия за сигурност, която ще посрещне нуждите на един бързо променящ се свят. Противно на традицията, партито по случай годишнината ще се състои в три града – Баден-Баден и Кел в Германия и на отсрещния бряг на река Рейн - в Страсбург във Франция. Изборът на мястото е "дълбоко символичен", смята Джейми Шей, политически съветник на генералния секретар на алианса. "Това е един жест, с който се отбелязва 60 години от френско-германското помирение." Срещата напомня и за значимостта на Кел и Страсбург, в който е централата на Европейския парламент, като градове, хвърлящи мостове между две страни, някогашни сериозни врагове. Срещата ще се състои няколко седмици след като германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози обявиха, че германски батальон скоро ще бъде разположен на френска земя за първи път след края на Втората световна война. Германски войски окупираха голяма част от Франция през войната и източния френски регион Елзас-Лотарингия, където се намира Страсбург, има заплетена история на анексиране и окупация от двете страни. "Нашите предшественици сдобриха двете страни", заяви Саркози на съвместна пресконференция с Меркел в Берлин на 12 март. "Сега е наш ред да завършим това помирение." Награда за сътрудничеството Срещата на върха идва също в момент, когато Саркози планира да върне Франция във военните структури на НАТО, от които тя се изтегли през 1966 г. при президента Шарл де Гол. Кметът на Кел Гюнтер Петри каза, че решението да бъдат "възнаградени" със срещата на върха 35-хилядния му град и неговия френски съсед от другата страна на моста „Европа“ е изпратило важен политически сигнал. "Това е награда за дългите години на трансгранично сътрудничество", заяви той. "Кел и Страсбург доказаха, че когато става въпрос за всекидневния живот, границата не е пречка." Но еуфорията на кмета малко спадна, когато той разбра, че главното събитие на форума в Германия е било преместено в по-големия съперник на Кел Баден-Баден, защото Кел не разполага с възможностите да бъде домакин на подобна гигантска среща. Баден-Баден от своя страна също бе възмутен, защото името му отпадна от официалното лого на НАТО за срещата. Близо 3500 делегати и 2500 журналисти се очаква да присъстват на срещата, която ще бъде охранявана от 14 000 полицаи само в Германия. Германия стана 15-я член на НАТО на 9 май 1955 г. - събитие, което бе окачествено от тогавашния норвежки външен министър Халвард Ланге като "решителна повратна точка в историята на нашия континент". Една от причините за приемането на Германия беше, че това даде на западния алианс достатъчно жива сила за попълване на конвенционалните му въоръжени сили с цел отблъскване на евентуално съветско нашествие. Москва отговори пет години по-късно като създаде собствен военен съюз, Варшавския договор, който включваше Съветския съюз, Унгария, Чехословакия, Полша, България, Румъния, Албания и Източна Германия. Някои от тези бивши съветски сателити сега са пълноправни членки на НАТО, която днес наброява 26 страни. Общите военни разходи на алианса от 1,200 милиарда долара се равняват на 70 процента от разходите за отбрана в целия свят. Германия е на трето място по численост на контингента си в силите на НАТО в Афганистан, но хладно подкрепя стремежа на алианса да се разшири към източната част на европейския континент. На последната среща на върха на НАТО в Букурещ миналата година Меркел помогна да се попречи на усилията на САЩ за бързо приемане на бившите съветски съюзници Грузия и Украйна. Тази стъпка беше отчасти оправдана, когато грузинският президент Михаил Саакашвили предприе необмислено нападение срещу отцепническата територия Южна Осетия миналия август, което накара Русия да отвърне на удара. Но алиансът продължава да желае приемането на нови членове. "Ние сме отворени към онези страни, които искат да се присъединят, ако, разбира се, те са в Европа", каза Шей в интервю по време на семинар на НАТО в Берлин. "Украйна и Грузия преминават през дълъг период на преход. НАТО им помага да отговорят на изискванията за членство, но в крайна сметка те самите трябва да си свършат работата. Решихме да ангажираме отново Русия", добави той по повод решението от 5 март на външните министри от НАТО официално да подновят заседанията на съвета НАТО-Русия, чиято дейност беше прекъсната, след като Москва изпрати войски в Грузия миналото лято. "Това не е лесно да се направи, но вярваме, че имаме общи интереси."