Само силата на един закон може да върне доверието в публично-частните партньорства (ПЧП), особено по време на криза. Това стана ясно по време на дебатите на тема "Възможности и перспективи за развитие на публично-частното партньорство в условия на криза". Вече ще си имаме ясни правила за концесиите и обществените поръчки. Как се реализираха те до този момент тогава и изобщо това случваше ли се по някакъв приемлив модел? Този логичен въпрос няма как да не се появи, особено като се има предвид един болезнен пример, какъвто е сметосъбирането в столицата. Все пак факт е, че дори публичните средства в ПЧП не се изразходват по Закона за обществените поръчки, който въпреки съществуването си май не е съвсем известно каква функция изпълнява. В публичния сектор се завъртяха толкова много сделки „под тезгяха“, че когато най-после се стигна дотам да се внесе законопроект, няма как да не се запитаме не е ли той в тон с поговорката „след дъжд качулка“? Какво ще промени внасянето му сега, също остава отворен въпрос. Защото свикнахме, че основното преназначение на законите сякаш е те да се заобикалят. От друга страна, изведнъж ПЧП започна да се посочва като ефективна мярка срещу кризата. Като няма пари обаче, едва ли точно общините ще са тези, които ще спасяват бизнеса. По-скоро той трябва да е двигателят за тяхното развитие.