Ню Йорк таймс В първата си чуждестранна визита като президент Барак Обама ще се сблъска с редица предизвикателства пред водещата позиция на САЩ. Икономическите проблеми на световния лидер вдъхват допълнителна увереност както на съюзниците, така и на противниците му. Утре Обама пътува за Лондон, където ще се проведе срещата на Г-20 (групата на индустриализираните и нововъзникващите икономики). Въпреки огромната си световна популярност той ще се изправи пред негодуванието от американския капиталистически модел и съпротивата срещу предприетите от самия него икономически мерки. По-късно през седмицата американският президент ще се срещне с лидерите на НАТО, но не смята да се бори с нежеланието на алианса да изпрати повече войски в Афганистан. Обама едва ли ще постигне напредък в опитите си да установи диалог с иранските лидери, които засега реагират остро, макар и не достатъчно, че иска Русия да подкрепи САЩ в исканията им за по-строги санкции срещу Техеран. Един от предстоящите тестове за американския държавен глава са личните му срещи с лидерите на Китай и Русия, които се опитват да установят до каква степен е отслабена способността на САЩ да доминират над световния дневен ред. Икономическите стимули От Белия дом признаха, че е малко вероятно Обама да настоява за конкретни ангажименти от останалите страни по отношение на собствените им пакети за икономическо стимулиране. Макар че американската администрация би искала европейските страни да увеличат разходите си в помощ на глобалното икономическо възстановяване. „В момента никой не иска от участниците във форума да поемат ангажименти за по-активни действия“, казва Майкъл Фроман, съветник по международните икономически въпроси към Съвета за национална сигурност. „Световните лидери ще се опитат да направят всичко необходимо за възстановяване на глобалния растеж“, продължава той. До известна степен предизвикателствата пред Обама се коренят в стаеното недоволство от начина, по който администрацията на Буш използва американското влияние. Те обаче се усложниха от усещането на много държави, че САЩ вече не са в позиция да диктуват на останалите страни какви икономически политики да следват или пък да налагат волята си по проблеми като разгарянето на военните действия в Афганистан. „Вече се наблюдава открита съпротива срещу парадигмите, които САЩ се опитваха да наложат на останалия свят“, казва Есуар Прасад, бивш ръководител на отдела за Китай в Международния валутен фонд. Сривът в американската банкова система, който се превърна в катализатор на глобалната криза, разклати авторитета на американските принципи като модел за останалия свят. Макар самото му присъствие да предизвиква опозиция към определени американски политики, много европейци приветстват Обама като въплъщение на американските идеали. В Прага, където Обама ще се отбие по-късно през седмицата, местните власти откриват гореща телефонна линия, на която гражданите да се информират за затварянето на различни улици. Във френския град Страсбург, където ще се проведе срещата на НАТО, протестиращите планират международен лагер на съпротивата, чиято цел е да притисне Обама да изтегли американските части от Афганистан. Заради визитата на президента в Истанбул, който ще е последната спирка от пътуването му, работници полират базиликата „Света София“, превърната от османците в джамия, а по-късно в музей. Увереност в успеха Според екипа му Обама ще се опита да демонстрира увереност в успеха на американската програма за икономическо подпомагане, но в същото време ще признае, че резултатите вероятно ще отнемат известно време. Той ще заяви, че е взел всички необходими мерки за възстановяване на американската икономика, но в същото време ще акцентира върху факта, че в една глобална система страните не могат да издигат стени в защита на собствените си икономики. Обама ще се опита да направи всичко това в разгара на глобална рецесия, за която по-голямата част от света обвинява именно неговата страна. „Марката САЩ определено пострада от тази криза, а останалата част от света вече не желае да стои послушно, докато САЩ я поучават как да води икономическата си политика“, казва Кенет Рогоф от Харвард. „Нововъзникващите пазари вече си мислят, че могат да правят каквото си поискат, без да търпят тирадите на САЩ“, отбелязва Прасад. Проблемите на Обама се задълбочават допълнително от факта, че много от останалите държави не могат да прибягнат до избрания от него път за преодоляване на кризата, а именно чрез значителни държавни разходи. Европейските правителства например са далеч по- равнодушни към огромните програми за стимулиране, тъй като вече разполагат със солидни системи за социално подпомагане, а и са по-притеснени от инфлацията в сравнение със САЩ. Ето защо в Лондон Обама ще се сблъска с философско разделение, в което САЩ са в отбранителна позиция не само по отношение на икономически въпроси като търговията и финансовата регулация, но и по редица проблеми в областта на дипломацията и националната сигурност. След британската столица Обама ще отпътува към френско-германската граница за срещата на НАТО, на която под давлението на вътрешния натиск повечето европейски правителства ще поискат да се изтеглят от Афганистан, въпреки че към момента САЩ пращат още повече военни и пари. Първоначално представителите на американската администрация заявиха, че се надяват по време на срещата да издействат по-сериозен принос на войски. Сега обаче изобщо не говорят за осигуряването на повече войници от европейците, с което негласно признават, че такива няма да има. „Надявам се, че Афганистан няма да е войната на Обама, тъй като тя трябва да е на всички ни“, заяви генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Американските войници в Афганистан обаче вече са два пъти повече,отколкото тези на останалите страни от НАТО. „Европа никога няма да е в състояние да изпрати подобен брой военни“, казва Схефер. Според него срещата на НАТО няма да се концентрира върху увеличаването на контингентите.