Валентин Георгиев Кое е по-малкото зло в условията на задълбочаващата се криза – растящият обем на необслужваните проблемни кредити, или появата на „проблемни“ банки, вперили поглед към държавата за помощ? Въпросът, разбира се, е риторичен, защото става дума за скачени съдове, при които печеливши страни няма. Преди ден БНБ оповести тревожни данни, според които лошите заеми на банките у нас са се увеличили с цели 117% за година, като само през февруари скокът им е 23 на сто. Впечатляващ е ръстът и на случаите с неизрядните клиенти, които трезорите са предявили пред фирми за събиране на вземания – между 30% и 40%. Има ли място за паника? На този етап - определено не. От една страна, явлението не е неочаквано, напротив. Съвсем логично заради кризата голяма част от банките имат готовност да посрещнат лоши кредити, и то от порядъка на десетина процента, признават финансисти. Това дори влиза в прогнозите и разчетите им Централната банка също обяви подобни очаквания. Още в края на миналата година от БНБ заявиха, че предвиждат някои облекчения в регулациите за просрочените кредити. Целта е заделените средства за посрещане на рискове да се доближат до нормите, които трезорите имаха допреди силното ускоряване на темповете на растеж на кредитите от 2003 - 2004 г. Тогава затягането на изискванията беше предприето като превантивна мярка за запазване качеството на портфейлите на финансовите институции. А се планират и още промени и облекчения през тази година. Например, увеличаване на сроковете за просрочие или неплащане по заеми от 90 на 180 дни, за да бъде класифициран един заем като нередовен. По правило обаче банките не са склонни да реструктурират кредитите, защото се опасяват, че огромна част от клиентите им ще се опитат да се възползват от това. В резултат пазарът може да бъде буквално „залят“ от жилища в опит на кредитополучателите да вземат за тях каквото могат и да се отърват от задлъжнялостта си. Парадоксът е, че в този случай банките могат да се превърнат в компании за имоти, които трябва да ги обявят за публична продан. Успокояващ засега е и фактът, че делът на необслужваните заеми е само 3,41% от общия обем на кредитите. За сравнение, в САЩ 20% от кредитните портфейли на банките са на загуба. Това означава, че на фона на останалите държави в Западна Европа и Америка, България е далеч от критичните нива на кредитна задлъжнялост. Което пък подтиква нашите банки да се надпреварват с все по-привлекателни предложения за кредитиране. Но какво би станало, ако процентът на длъжниците набъбне с двуцифрени числа след някой и друг месец? Още повече че освен домакинствата, в просрочие и неплатежоспособност изпадат и немалко фирми. На фона на 50-те милиарда лева междуфирмена задлъжнялост и затегнатите условия за отпускане на заеми, ръстът на лошите им кредити от над 33% за месец е наистина стряскащ. Нормалната и цивилизована схема, печеливша и за двете страни, е във взаимното доверие. Ако длъжникът има затруднения, банката може да му предложи предоговаряне на условията по заема. Отделните мерки могат да бъдат приложени по различно време - например десет дни или месец след като настъпи просрочие по кредита. Подобни реверанси към борчлиите вече навлизат като обичайна практика в досъдебния етап на заемните „сделки“. И това е така, защото целта на банките не е да премахнат риска, защото ще останат без клиенти, а да го оптимизират. Няма съмнение обаче, че в този двустранен процес отговорно трябва да постъпват и длъжниците. Когато те не изплащат своите вноски по кредитите, обезкървяват финансовата институция. В крайна сметка, финансовият колапс, споходил развитите икономики, би трябвало да даде добър урок на всички за това как не бива да се постъпва. Защото криенето от проблемите, ако възникнат, е губещ ход. А позата на щраус по време на криза ще донесе още повече беди под формата на глоби, наказателни лихви и съдебни дела.