Ню Йорк таймс Европа се бори под напора на отприщени емоции, след като икономическите болки се усилват и все повече хора губят работата си. Питайте Фред Гудуин, бившият главен изпълнителен директор на заболялата Royal Bank of Scotland. Къщата и колата му бяха изпотрошени рано в сряда. Или Люк Русле, индустриалният директор на френската фармацевтична компания 3М, който бе затворен във фабриката за втори път от работниците с искане за по-големи обезщетения по прекъснатите договори на 110 работници. Странични ефекти И докато подобни случки все още са рядкост, общественият гняв заплашва да хвърли сянка върху предстоящата среща на Г-20 в Лондон, на която световните лидери се надяват да намерят път за справяне с финансовата криза. Вече има запланувани няколко протеста във финансовия център на Лондон. Полицията е предупредила финансовите институции да подсилят охраната, да отменят ненужните срещи и да държат служителите вътре в сградите. Банкерите са били посъветвани да са облечени във „всекидневно неформално облекло“, за да не привличат внимание. „Рецесията води до всякакви странични ефекти, казва Кристофър Хъзбандс, професор по социология в London School of Economics. Престъпността се увеличава, връзките се разпадат, избухват и граждански бунтове.“ Общонационалната стачка във Франция от миналата седмица, която изкара на улицата поне 1,2 млн. души, бе мирна. Засега. Правителството е нащрек за възможни изблици на насилие като тези от миналия месец в отвъдокеанския френски департамент Гваделупа и септемврийските в Гърция. Недоволството сред загубилите работата,спестяванията или огромна част от пенсионното си осигуряване се подклажда и от новините за изпълнителни директори, които продължават да се измъкват с огромни бонуси. Яростта разтресе дори САЩ, след като се разбра за бонусите, изплатени в American International Group. Европейците отдавна твърдяха, че възнагражденията, получавани от топмениджърите отвъд океана, са истинско престъпление към останалата част от света, но и техните надежди да избягнат публичния позор бяха попарени от последните отчети, подпалили местните страсти. В Шотландия вандали разбиха най-малко три прозореца на приземния етаж на къщата на сър Фред в богаташкото предградие на Единбург и нанесоха щети на черния „Мерцедес 600 S”, паркиран на алеята. Собственикът не си беше в къщи, така че нямаше пострадали, но инцидентът стресна британската бизнес общност. Говорител на премиера Гордън Браун, който в момента е в САЩ, заяви, че „не би могло да има извинение за хората, престъпващи закона“. Бившият изпълнителен директор на RBS попадна под удара на критиките, защото запази пенсията си в размер на £703 000 на година въпреки поредицата ненавременни придобивания под негово ръководство, които в крайна сметка поставиха банката под контрола на държавата. Сър Фред отказа да се съобрази с призивите за връщане на изплатените пенсионни пари и правителството в момента обмисля възможните правни изходи от ситуацията. Тази атака бе първото нападение срещу имущество на банков мениджър от началото на финансовата криза, но съседи споделиха пред местната преса изненадата си, че не се е случило по-рано. Автор на анонимен имейл до местния вестник в сряда е поел отговорност за нападението. Той пише: „Ядосани сме, че богаташите като него са си раздали огромни суми и живеят в лукс, докато обикновените хора са безработни, разорени и без покрив.“ Въпреки че Гудуин подаде оставка през октомври, банката продължава да плаща по £290 на месец за охрана на дома му. Заради загубите на RBS сър Фред, който години бе възхваляван като умел играч, превърнал една малка банка в глобален финансов гигант, стана мишена на общественото презрение и символ на упадъка на британските банки. Мишена на презрение „Хората търсят кого да обвинят, тъй като усещат ежедневния натиск на кризата. Борят се с усещания за несправедливост и гняв, питат се: какво съм направил, за да стигна дотук?“, казва Шери Джейкъбсън, психотерапевт и медицински директор на лондонската Harley Therapy. За онези, които са обект на това презрение, е изключително трудно, защото дълго време бяха победители и са работили упорито. И сега се опитват да се справят със ситуацията, отговаряйки: 'Имах добри намерения'.“ Някои мениджъри вече решиха да се откажат от бонусите си, но компаниите продължават да изплащат тлъсти обезщетения за мениджъри на фалирали компании. Нещо, което открито предизвиква публичното недоволство. За разлика от колегите им от САЩ политиците в Европа не се решиха да предлагат данъци, чрез които да изземат огромните бонуси. Но дори председателя на френската федерация на работодателите осъди обезщетението, което трябваше да получи главният изпълнителен директор на производителя на авточасти Valeo. В реч през седмицата президентът Никола Саркози призова французите да се завърнат към „ценностите“. Той разкритикува както безотговорния бизнес, така и онези, които са избрали пътя на „страха“ и „заплашват сигурността и имуществото на хората“. Той подиша дима на обществения гняв и в сряда, когато работниците на френския завод, притежание на германския производител на гуми Continental, преминаха, марширувайки, по улиците на Париж и изгориха гуми близо до Елисейския дворец в протест срещу заплануваното закриване на фабрика, в която работят 1120 души. Стачкуващите във фабриката на 3M в Питвиер отидоха още по-далеч, взимайки шефа си за заложник. Подобни неща са редки, но не и нечувани във Франция. По-рано този месец подобна ситуация в завод на Sony приключи мирно след една нощ. Британският държавен секретар за Африка, Азия и ООН Марк Малох Браун каза пред Би Би Си този месец, че очаква протестиращите да получат по-големи от обичайното симпатии от обществото: „Знаете ли ... Честно казано, достатъчно гняв се е насъбрал във всички нас, които гледаме какво се случва с банкерските заплати и бонуси. Хардлайнерите ще спечелят симпатия, на която доскоро не се и надяваха.“