Комисията по досиетата се набърка в предизборните битки със заканата си, че ще каже кой от кандидатите за местната власт е имал връзки с ДС. И че това ще стане часове преди деня за размисъл. Чувствителните уши доловиха в новината ехо от триумф след непосилна битка и за това има обяснение. Макар че я създаде с гласовете си, тройното парламентарно мнозинство открито третира Комисията като плод на нежелана бременност. Изпълнителната власт пък направо се държи към нея като зла мащеха. И до ден днешен не й е осигурила сграда, в която архивите да бъдат изучавани накуп. Така поощри порочния навик на службите да манипулират или да крият не само отделни факти, но и цели досиета на избрани протежета от властта и политиката. Органът получи индиректни заплахи, че ще бъде трансформиран или ремонтиран. Вътрешният министър Петков отдавна намекна, че комисията няма да има време да провери за ДС-зависимост кандидатите за кметове и общинари. Така че, стахановските й резултати от проверката сега явно са резултат от хвърлената ръкавица. Но те едва ли ще са достоен реверанс към най-износения и омаскарен дебат в държавата: дали едно минало, свързано с ДС е по-мръсно от цивилното безчестие в сегашно време. Ако изобщо такъв дебат още има почва у нас, имената на сътрудниците трябваше да станат ясни при номинирането им. Защото превръщането им в сензация минути преди официалния край на кампанията е опит да се повлияе на вота на избирателя. Това напомня за сентенцията, че рано или късно започваш да приличаш на този, срещу когото се бориш.